При тълкуване на съдържанието на договорите на първо място следва да се има предвид, че с оглед на възникването им, те са междудържавни договори. От международно публичноправна гледна точка спрямо тях при тълкуването им е необходимо да се приложат правилата на Виенската конвенция за правото на договорите от 1969г. (ДВ.бр.87 1987г.) в сила за Р.България от 21.05.1987г. Според чл.31 ал.1 и ал.2 на Виенската конвенция договорите трябва да се тълкуват добросъвестно, в съответствие с обикновеното значение, което следва да се дава на термините на договора в техния контекст, а също така в духа на обекта и целите на договора.
На второ място, правила за тълкуване се съдържат в самите договори, в специална разпоредба, възпроизвеждаща чл.3 ал.2 от Модела на ОИСР. Според нея „при прилагането на договора от една от договарящите държави всеки термин, който не е определен в него, ако контекста не изисква друго, ще има значението, което той има според вътрешното право на тази държава по отношение на данъците, за които се прилага договора”.
Нормите на договорите за избягване на двойното данъчно облагане образуват специално международно право, тъй като са lex specialis спрямо разпоредбите на вътрешното право. Според функциите и съдържанието на разпоредбите на договорите и тези на вътрешното право образуват два различни правни кръга. Вътрешното данъчно право обосновава правото на облагане на едната държава определя данъчното правно отношение и неговите особености, а международният договор ги ограничава. Необходимо е да се има предвид фактът, че договорите и вътрешното право имат различни функции.
