В процеса на кодификация нормите на обичайното право се формулират като текстове със задължителна сила, но включването не значи, че не е част от правнич обичай. Нормата в международния договор поражда непосредствено действие за страните по договора, а обичайната норма действа и за държави, които не са страни по договора. Чл.3 и 4 ВКПД – норми да имат действие в МП въпреки независимо от конвенцията. Международните договори допускат излизане от тях – някои норми в договора да обвързват държавите според обичая, а не според договора, обичайното и договорното право действат паралелно и взаимно се допълват.
- МД може да изменя или отменя норми на международния обичай. Международно морско право – женевски конвенции по морско право и други деругират заедно с устава на ООН използването на сила в отношението между държавите.
- Договора, който е резултат на прогресивното МП генерира нови норми на МП – 1969г международния съд в Хага – договора може да генерира процес на нови норми действащи,
- договорите свидетелстват за практиката на държавите – действат като конститутивни елементи на правния обичай
- договора влиза в противоречие на императивна норма на МП, която може да съществува и като правен обичай – нормите на международното хуманитарно право са предмет на обичайното МП и трябва да се спазват от всички държави /колизия/
ВКПД – потвърждава всички тези хипотези – чл.38; чл.34-37 от конвенцията не ограничава задължителност за трети държави; чл.43- задължения от МП продължават да действат и след прекратяване на международния договор.
