Терминът икономическа интеграция се използва за характеризиране на различни сфери на международни икономически взаимоотношения и процеса на приобщаване на отделни икономики за осъществяване на свободна търговия. По специфичен аспект икономическата интеграция се отнася до премахването на дискриминационните бариери в търговията между определен брой страни и установява-нето на елементи на сътрудничество между тях. І. Форми и динамика на икономическата интеграция: 1) Зона за свободна търговия – страните членки премахват всички търговски бариери между тях, но запазват своя собствена политика по отношение на трети страна. 2) Митнически съюз - страните членки не само премахват всички търговски бариери между тях, но осъществяват и обща външнотърговска политика, прилагат обща митническа тарифа спрямо трети страни. 3) Единен пазар - митнически съюз, който обхваща свободното движение на работната сила, услуги и капитали, а също и валутната интеграция. 4)Икономически валутен съюз – единен пазар с пълно обединяване на паричната и фискалната политика. Иконом. интеграция може да бъде (+) и (-). Положителна се отбелязва при създаването или изменението на средства и институции, а отрицателната се отнася до премахването на бариерите в търговията между страните членки на интеграцион-ната зона. ІІ. Основни фази на икономическата интеграция: Първа фаза: Взаимодействие – при тази фаза просперитетът на икономиката започва да зависи все повече от процесите, които се развиват в икономиките на другите страни. Втора фаза: Взаимо-зависимост – икономическият просперитет е взаивно зависим до такава степен, че ако някоя държава вземе решение да осигури предимства за своите национални предприятия за сметка на чуждестранните, то това може да доведе до търговски загуби за едните и за другите. Трета фаза: Интеграция – в тази фаза се изгражда определена обща политика или се взема определено регулаторно решение, с което се формализира общонстта на интересите. ІІІ. Потенциални ползи от икономическата интеграция: На равнище зона за свободна търговия и митнически съюз се наблюдават следните основни резултати:
• Нараснала ефективност на производството благодарение на увеличената специализация
• Увеличени равнища на производството в резултат на по-добра експлоатация на икономиите от мащаба, осъществени поради нарасналия размер на пазара
• Подобрена международна пазарна позиция поради по-добрите условия на търговия
• Промени в ефективността в резултат на кнкуренцията между фирмите
• Промени в стойноста и качеството на производствените фактори поради технологини промени
При по-напреднала икономическа интеграция се наблдават следните резултати:
• Намаляване на разходите в резултат на координиране на паричната и фиксалната политика
• Постигане на по-добри макроикономически показатели в резултат на обединяване на усилията на държавите участнички.
ІV. Икономическа рамка на интеграцията: Икономическата рамка на интеграцията може да бъде разгледана като сбор от правила и принципи за осъществяване на съответни обществено икономически функции в допълнение на основните икономически правила и задължения. Основни елементи на икономическата рамка:
Ръководните принципи – определят естеството на желания икономически ред. Те стават водещи с нарастване на амбициите за интеграция. Етапи на интеграцията – свързани са с основните икономически свободи и въвеждането на обща политика. Цели – могат да бъдат икономически, политически и културни. Иконом. правомощия – те се предоставят на интеграционната общност и могат да бъдат изброени подробно в договора или да бъдат посочени най-общо. Институции на итеграционната общоност – законодателна, изпълнителна и съдебна. V. Европейски иконом. модел: Европейския съюз включва държави членки с различни традиции в прилагането на социално-икономически модели на развитие – континенталния и англо-саксонския. Континенталния модел е характерен в различни разно-видности за следвоенна Европа. Той се основава на схващането, че за обществото е най-добре, когато тези, които го съставят – работодатели, работници и останалата част от населението, се споразумяват как най-добре да се управлява икономиката. Най-общо този модел има следните основни характеристики: Сътрудничество и партъорсрво в рамките на индустриалните структури; Финансова система, която допълва ипълнението на целите за консенсус при управлението на икономиката; Щедра социалноосигурителна система; Широко-обхватна система за образумавие и обучение; Децентрализирана политическа система; Серия от независими правителствени агенции; Консенсусна икономическа политика; Голям брой малки и средни предприятия; Активна индустриялна политика;
Англо-саксонският модел се основава на капитала и по-слабата намеса на държавата в икономиката. Той премахва върховенството на пазарните сили и ролята на частния сектор. Тази система е типична за Великобритания. Държавите членки на ЕС, все повече развиват политики, които отразяват както елементи от традиционния социално пазарен модел, така и от подхода на собствения пазар, типичен за англо-саксонския модел. VІ. Иконом. рамка на европеската интеграция в учрудителни договори: Договор за създаване на Европейската икономическа общност (ДЕИО). Дотоворът е подписан на 25 март 1957 год. в Рим, и е известнен като Римсикия договор. Влиза в сила на 1 януари 1958 год. ДЕИО определя четири икономически цели за интегразионната общност: Хармонично развитие на икономическите дейности; Постоянен и балансиран растеж; Нарастване на стабилността;
Ускорено повишаване на жизнения стандарт;
Единен европейски акт (ЕЕА). Той е съвкупност от изменения и допълнения към ДЕИО и влиза в сила на 1 юли 1987 год. Ключовите допълнения направени от ЕЕА са: Въвеждане на взаимното признаване; Сближаване в сферата на здравеопазването и безопасността на работното място; Налагане на мнозинството при мзимане на решения по въпроси относно единния пазар; Иконом. и социално сближаване;
Договор за европейски съюз (ДЕС). Подписан е през декември 1991 год. и влиза в сила от 1 ноември 1993 год. Известен е като договор от Маастрихт. Той прави по-значителни допълнения и изменения на ДЕИО в сравнение от ЕЕА. Целите му са усъвършен-стването, разширението и по-ясното формиране на икономическите цели. VІІ. Интеграционна политика на ЕС: Интеграционната политика се определя от учредителните договори. Те са важен стимул за развитиета на политиките и дават юредическата основа за дейностите, които се осъществяват в техните памки. Факатори, които влияят на интегразионите политики: Факаторите, които влияят на интегразионите политики могат да бъдат обобщени в три групи: Ролята на Европейската комисия; Ролята на националните правителства; Способността на държавите да осъществяват напрактика своите виждания за интеграционните политики.
Видове общостни политики: Общностните политики могат да бъдат разделени в няколко групи: Единен пазар – основава се на четири основни стълба: - “Четирите свободи” – свободно движение на работна сила, стоки, услуги и капитали; “Сближаване на законодателството” ; “Политика за защита на конкуренцията”;
РИИ-Регионална икономическа интеграция.
Представлява висша степен на на интернациолизация на стопанския живот на две или повече съседни или териториално близки държави, постигната в резултат на съгласуван и насърчаван от двете страни процес на дълбоко срастване на националните им производствени комплекси.
Функционална РИИ- отразява базовите социално иикономически процеси и достижения в интеграционната област.
Институционална РИИ- отразява създаваните ч/з интеграционните надстроечни условия за протичане на интеграционните процеси.
Позитивна РИИ- създава нови условия и стимули за разгръщане на интеграционния процес. Тя е тясно свързана с институционалната и е характерна за по- висшите форми на интеграция.
Негативна РИИ- ч/з нея страните участнички отстраняват съществуващите пречки в икономическите отношения помежду си , като изоставят дискриминационното третиране на фирмите от другите страни партньори.
Хоризонтална РИИ- отразява интернационализацията на идентични стопански отрасли в страните участнички.
Вертикална РИИ- свързана е със създаването на нови, наднационални икономически реалности. Характерна е за по- висшите форми на интеграция и е силно зависима от институционалната РИИ.
Хомогенна РИИ- при нея партньорите са със сходно равнище на развитие.
Хетерогенна РИИ- при нея партньорите са с различно равнище на развитие.
