• Нараснала ефективност на производството благодарение на увеличената специализация
• Увеличени равнища на производството в резултат на по-добра експлоатация на икономиите от мащаба, осъществени поради нарасналия размер на пазара
• Подобрена международна пазарна позиция поради по-добрите условия на търговия
• Промени в ефективността в резултат на кнкуренцията между фирмите
• Промени в стойноста и качеството на производствените фактори поради технологини промени
При по-напреднала икономическа интеграция се наблдават следните резултати:
• Намаляване на разходите в резултат на координиране на паричната и фиксалната политика
• Постигане на по-добри макроикономически показатели в резултат на обединяване на усилията на държавите участнички.
ІV. Икономическа рамка на интеграцията: Икономическата рамка на интеграцията може да бъде разгледана като сбор от правила и принципи за осъществяване на съответни обществено икономически функции в допълнение на основните икономически правила и задължения. Основни елементи на икономическата рамка:
Ръководните принципи – определят естеството на желания икономически ред. Те стават водещи с нарастване на амбициите за интеграция. Етапи на интеграцията – свързани са с основните икономически свободи и въвеждането на обща политика. Цели – могат да бъдат икономически, политически и културни. Иконом. правомощия – те се предоставят на интеграционната общност и могат да бъдат изброени подробно в договора или да бъдат посочени най-общо. Институции на итеграционната общоност – законодателна, изпълнителна и съдебна. V. Европейски иконом. модел: Европейския съюз включва държави членки с различни традиции в прилагането на социално-икономически модели на развитие – континенталния и англо-саксонския. Континенталния модел е характерен в различни разно-видности за следвоенна Европа. Той се основава на схващането, че за обществото е най-добре, когато тези, които го съставят – работодатели, работници и останалата част от населението, се споразумяват как най-добре да се управлява икономиката. Най-общо този модел има следните основни характеристики: Сътрудничество и партъорсрво в рамките на индустриалните структури; Финансова система, която допълва ипълнението на целите за консенсус при управлението на икономиката; Щедра социалноосигурителна система; Широко-обхватна система за образумавие и обучение; Децентрализирана политическа система; Серия от независими правителствени агенции; Консенсусна икономическа политика; Голям брой малки и средни предприятия; Активна индустриялна политика;
Англо-саксонският модел се основава на капитала и по-слабата намеса на държавата в икономиката. Той премахва върховенството на пазарните сили и ролята на частния сектор. Тази система е типична за Великобритания. Държавите членки на ЕС, все повече развиват политики, които отразяват както елементи от традиционния социално пазарен модел, така и от подхода на собствения пазар, типичен за англо-саксонския модел. VІ. Иконом. рамка на европеската интеграция в учрудителни договори: Договор за създаване на Европейската икономическа общност (ДЕИО). Дотоворът е подписан на 25 март 1957 год. в Рим, и е известнен като Римсикия договор. Влиза в сила на 1 януари 1958 год. ДЕИО определя четири икономически цели за интегразионната общност: Хармонично развитие на икономическите дейности; Постоянен и балансиран растеж; Нарастване на стабилността;
Ускорено повишаване на жизнения стандарт;
Единен европейски акт (ЕЕА). Той е съвкупност от изменения и допълнения към ДЕИО и влиза в сила на 1 юли 1987 год. Ключовите допълнения направени от ЕЕА са: Въвеждане на взаимното признаване; Сближаване в сферата на здравеопазването и безопасността на работното място; Налагане на мнозинството при мзимане на решения по въпроси относно единния пазар; Иконом. и социално сближаване;
Договор за европейски съюз (ДЕС). Подписан е през декември 1991 год. и влиза в сила от 1 ноември 1993 год. Известен е като договор от Маастрихт. Той прави по-значителни допълнения и изменения на ДЕИО в сравнение от ЕЕА. Целите му са усъвършен-стването, разширението и по-ясното формиране на икономическите цели. VІІ. Интеграционна политика на ЕС: Интеграционната политика се определя от учредителните договори. Те са важен стимул за развитиета на политиките и дават юредическата основа за дейностите, които се осъществяват в техните памки. Факатори, които влияят на интегразионите политики: Факаторите, които влияят на интегразионите политики могат да бъдат обобщени в три групи: Ролята на Европейската комисия; Ролята на националните правителства; Способността на държавите да осъществяват напрактика своите виждания за интеграционните политики.
Видове общостни политики: Общностните политики могат да бъдат разделени в няколко групи: Единен пазар – основава се на четири основни стълба: - “Четирите свободи” – свободно движение на работна сила, стоки, услуги и капитали; “Сближаване на законодателството” ; “Политика за защита на конкуренцията”;
РИИ-Регионална икономическа интеграция.
Представлява висша степен на на интернациолизация на стопанския живот на две или повече съседни или териториално близки държави, постигната в резултат на съгласуван и насърчаван от двете страни процес на дълбоко срастване на националните им производствени комплекси.
Функционална РИИ- отразява базовите социално иикономически процеси и достижения в интеграционната област.
Институционална РИИ- отразява създаваните ч/з интеграционните надстроечни условия за протичане на интеграционните процеси.
Позитивна РИИ- създава нови условия и стимули за разгръщане на интеграционния процес. Тя е тясно свързана с институционалната и е характерна за по- висшите форми на интеграция.
Негативна РИИ- ч/з нея страните участнички отстраняват съществуващите пречки в икономическите отношения помежду си , като изоставят дискриминационното третиране на фирмите от другите страни партньори.
Хоризонтална РИИ- отразява интернационализацията на идентични стопански отрасли в страните участнички.
Вертикална РИИ- свързана е със създаването на нови, наднационални икономически реалности. Характерна е за по- висшите форми на интеграция и е силно зависима от институционалната РИИ.
Хомогенна РИИ- при нея партньорите са със сходно равнище на развитие.
Хетерогенна РИИ- при нея партньорите са с различно равнище на развитие.