Отношенията между правото и справедливостта е един от основните въпроси на правото. Това се дължи на обстоятелството, че справедливостта е ценностното явление, което служи като критерии за оценка на начина на проявление в правото на всички останали неправни явления, които участват във формирането на неговите качества. Това означава, че справедливостта е второто ценностно явление, което като свободата има универсален характер. Универсалният характер на справедливостта се определя от това, че тя служи като критерии за оценка на начина на отразяване на тези явления в правото. Оценката за степента на справедливост на правото зависи от степента, в която то установява и гарантира равна мяра на свобода за правните субекти. Степента на справедливост на правото се определя от това доколко отразява и гарантира ЕП (естествените права) на личността.
Справедливо е правото, което отразява в себе си нормите и принципите на нравствеността. Степента на справедливост на правото е обусловено още от това на кои интереси то е средство за защита, доколко и с какви средства защитава съответните интереси, формите, видовете и степените на правна принуда също подлежат на оценка от гледна точка на справедливостта. Справедливостта е мяра за степента, в която обществените явление съответстват на потребностите на личността в разпределителните отношения и в отношения на възмездие. В правото тя получава институционален израз. Правото е средство за нормативно институционализиране на справедливостта. В него тя получава материален израз. Справедливостта се проявява в правото като мяра, чрез различни средства, чрез начина, по който се определят правата и задълженията на участниците в обществените отношения. Това се постига още и чрез предвижданите последици, както в случаите на спазване на правните предписания, така и при тяхното нарушаване.
В първия случай правото защитава справедливите интереси на изправната страна в правното отношение. Във втория случай, то трябва да предвижда правни последици, съответстващи по вид и размер на вида правонарушение. Правото е предназначено преди всичко да регулира фактическите обществени отношения, които отразява в себе си. Ето защо то е на първо място мяра на справедливост в разпределителните отношения. Освен това правото трябва да гарантира с наказателни средства сигурността на личността и на други блага. Поради това, то се проявява като мяра на справедливост и в отношението на възмездие.
