1. Съдебните решения биват 2 вида: 1. установяване на факти; 2. установяване, че те принадлежат към областта на приложение на дадена норма., т.е. решение за нормативната квалификация на определени действия. При втория вид се въвежда един термин - субсумция. Това е мисловна крачка, при която се утвърждава, че даден казус е един от тези, до които се отнася определена правна норма. Установяваме, че са настъпили обстоятелствата и че се отнасят до адресат с определени в нормата свойства. Субсумцията означава да се изиска от него да извърши или не дадено нещо. Нормата се конкретизира в приложението й. Действието е определено само в общи рамки. Съдията трябва да се ориентира в йерархията на нормите, трябва да решава противоречия между тях.
2. Решения на законодателя – установяване на йерархия, има рационалност на съдебните решения, когато са достатъчно добре основани рационалност на решенията в инструментален смисъл като ориентиране към постигане на целите с минимални средства от рационалността следва един по-умерен принцип – принципа на максимално възможната загуба.
