20. Открито море.

Това е зона извън приложенията на нац.юрисдикция, не може да бъде обсебвано от никоя държава. Откритото море не включва района и шелфа,а е само вода. Един от принципите е свобода на откритото море – никоя държава не може да има претенции нас откритото море. Никоя държава не може да подчинява на своя суверенитет част от откритото море. Конвенцията по морско право въвежда 6 основни свободи на откритото море:
1/ свобода на корабоплаването
2/ свобода на прокарване на кабели и тръбопроводи
3/ свобода за изграждане на изкуствени съоръжения, без да се нарушава корабоплаването
4/ свобода на риболова, освен ограничения, наложени от междунар.организации
5/ свобода на научните изследвания

Основния принцип е държавата на знамето – единствено държавата, с чийто флаг е кораба може да прилага контрол.
Преследване по морски води – преустановява се,ако корабът навлезе в тер.води на друга крайбрежна държава.

Критериите – в случаите на защита на интереси на съответната държава, сигурност на комуникациите, използването на ресурсите на откритото море, опазването на морската среда. Другите правомощия за свързани с хуманитарен характер – търговия с роби, трафика на наркотици и т.н. Когато има случаи на незаконни деяния, извършени от някакви кораби – корабна държава, която е констатирала такова правонарушение, може да се потърси помощта и на други държави. Все още няма създаден международен органн, които от името на всички държави да извършва този контрол в открито море.