Ако се констатира, че под отечествен закон следва да се разбира вътрешното право на съответната държава, тогава той просто извършва процедурата по развръщането.
Възможно е правоприлагащият орган да направи различен извод – че отечественият закон или законът по месторегистрацията са равни на цялото право на държавата в това число и нейното МЧП. При по-нататъшно тълкуване може да се констатира, че в МЧП на тази държава вътрешното отношение е уредено основно по стълкновителна ПН. Тогава правоприлагащият орган се изправя пред основна предпоставка да използва механизма на препращането.
Препращането изисква няколко държави да са засегнати от едно и също частно отношение с международен елемент, а това отношение е уредено в правните системи на засегнатите страни посредством двустранни стълкновителни норми. Трябва да има две стълкновителни норми – в нашата правна система и в чуждата. Чл. 563 /1/ ТЗ.
Видове препращане
Накъде може да насочи втората стълкновителна норма? Тя може да върне обратно към правото на първата държава. Това е препращане от първа степен /връщане/. То винаги е към вътрешното право.
Друга възможност е тази стълкновителна норма да насочва към правото на трета или четвърта държава. Това е препращане от втора степен /същинско препращане/. То може да съществува в няколко предварианта:
-когато стълкновителната норма на втората държава насочва към вътрешното право на трета държава това означава просто еднократно препращане
-когато стълкновителната норма на втората държава се насочва към стълкновителна норма на трета държава, която от своя страна насочва към вътрешното право на тази трета държава - възприемано еднократно препращане.
-когато двустранна стълкновителна норма на трета държава насочва към стълкновителната норма на четвърта държава е двойно тотално препращане. Познато в английските съдилища като “концепцията на чуждестранния съд”.
Крайната цел е да се достигне до една материална правна норма, с което първата стълкновителна норма ще се съчетае и ще се развърне.
Ние възприемаме този механизъм казуистично – само за определена група отношения.
Чл.132, т.2,3 СК ; чл.38 81,2/ от Закона за междунар.търговски арбитраж.
Най-ясна е уредбата на чл.563 /1/ ТЗ.
Когато проследяваме тези стълкновителни норми, може да се окаже, че меродавно е правото на първата държава, т.е. правото на съда.
