На конф. от ‘58-а се признава суверенно право на държавите за тер.море,но не се фиксира конкретна цифра.
На втората конференция също не се постига.
Този висящ въпрос се решава с влизането в сила на Конвенцията по морско право – до 12 мили от изходните линии.
Правото на мирно преминаване е кодифицирано още от конф. от ‘58г. – всички кораби могат да преминават през територията на тер.море – право да се премине през тази водна площ, но може да е свързано и с навлизане във вътрешните морски води. Това преминаване трябва да е безвредно, непрекъснато да се преминава.
Едно преминаване не е мирно, когато заплашва държавата със сила; когато се извършват учения от военен кораб в тер.море; когато извършва товарно-разтоварни дейности, свързани с нещо забранено; когато умишлено е замърсена морската среда; когато се извършва промишлен риболов; когато се извършва неразрешена научноизследователска дейност. При такива нарушения може да се предприемат всички мерки – разпит, задържане на кораба и т.н.
Военните кораби или други за държ.нужди – не могат да бъдат спирани и да бъде искана информация от тях, ако не са нарушили добрия ред.
При мирно преминаване задължително трябва кораба да е вдигнал знамето на държавата си,а ако е подводница – трябва да не е под вода, докато преминава.
Ако се превозват опасни вещества – може да се провери документацията на кораба.
Крайбрежната държава е длъжна да не създава никакви пречи за мирното преминаване, да не налага някакви специални изисквания, които международното право не предвижда, да не прилага дискриминация за дадена държава, да не събира такси за преминаване през тер.море. По отношение на търговските кораби – прилага се админ.наказателната система на крайбрежната държава.
