2. Сравнително-правни аспекти на местното самоуправление.

Типът местно самоуправление зависи от връзката между държавата и местната администрация. Тази връзка пък е в пряка зависимост от това, кой от двата принципа на централизация или децентрализация е използван при оформянето на държавния апарат. При централизацията е характерно концентриране на административната дейност в единен център. Държавният апарат е изграден на йерархически принцип с концентрация на правомощията в единен център. При децентрализацията, без да се отнеме ролята на единния център се допуска и наличието на други административни органи за разгръщане на административната дейност по места. В този случай, опредлени функции на централните органи на изпълнителната власт се предоставят на различните органи по места, като им се предоставя една определена автономия при решаването на въпроси от местно значение спрямо единния център.
Обективна, моделът местно самоуправление се определя от основния закон на държавата, в зависимост от това, кой от двата принципа – централизация или децентрализация е заложен в него и в устройството на съответната държава.
Исторически са се обособили и наложили 3 главни системи на местно самоуправление – 1. Пруска; 2. Френска; 3. Английска. Те са послужили като модел за нормативното изграждане на местното самоуправление в повечето съвременни европейски държави.
За английската система е характерно строгото очертаване на териториалните единици, в които се осъществява местното самоуправление и в които действат съответните местни институции. Първоначално тези институции са били напълно самостоятелни при решаването на въпроси от местно значение, но в последствие тази самостоятелност е нормативно ограничена. По настоящем съгласно тази система, местните общности се възприемат, като частноправни корпорации, които прилагат общо право.
Френската система е най-широко разпространената. Тя се въвежда след Великата френска революция, чрез т.нар. Закон за градските и селски общини. Тази система определя общината, като съвкупност от местни институции, упражняващи самостоятелна власт в рамките на общодържавната политика, като тези институции се формират от местното население и се намират на двойнствено подчинение – от една страна подчинение на централната администрация, а от друга страна подчинение на органите на местното самоуправление.
Пруската система се явява като система, формирана от елементи, заимствани от другите две системи. Тя претендира да съчетава най-добрите особености на другите две системи и по този начин да откиква на най-съвременните изисквания на развитие на местното самоуправление. Такъв модел на местно самоуправление е възприет от немско говорящите страни в Европа.
У нас в България, сегашната ни конституция се придържа по отношение на регламентацията на местното самоуправление към френския модел.