Обективна, моделът местно самоуправление се определя от основния закон на държавата, в зависимост от това, кой от двата принципа – централизация или децентрализация е заложен в него и в устройството на съответната държава.
Исторически са се обособили и наложили 3 главни системи на местно самоуправление – 1. Пруска; 2. Френска; 3. Английска. Те са послужили като модел за нормативното изграждане на местното самоуправление в повечето съвременни европейски държави.
За английската система е характерно строгото очертаване на териториалните единици, в които се осъществява местното самоуправление и в които действат съответните местни институции. Първоначално тези институции са били напълно самостоятелни при решаването на въпроси от местно значение, но в последствие тази самостоятелност е нормативно ограничена. По настоящем съгласно тази система, местните общности се възприемат, като частноправни корпорации, които прилагат общо право.
Френската система е най-широко разпространената. Тя се въвежда след Великата френска революция, чрез т.нар. Закон за градските и селски общини. Тази система определя общината, като съвкупност от местни институции, упражняващи самостоятелна власт в рамките на общодържавната политика, като тези институции се формират от местното население и се намират на двойнствено подчинение – от една страна подчинение на централната администрация, а от друга страна подчинение на органите на местното самоуправление.
Пруската система се явява като система, формирана от елементи, заимствани от другите две системи. Тя претендира да съчетава най-добрите особености на другите две системи и по този начин да откиква на най-съвременните изисквания на развитие на местното самоуправление. Такъв модел на местно самоуправление е възприет от немско говорящите страни в Европа.
У нас в България, сегашната ни конституция се придържа по отношение на регламентацията на местното самоуправление към френския модел.