По-специално внимание на екологичните проблеми се обръща на срещите в рамките на СССЕ, проведени съответно в Мадрид /1983г./ и във Виена /1989г./. На виенската среща се взема и решение за свикване на министерска конференция по въпросите на опазването на околната среда /16 октомври – 3 ноември 1989г./, като за неин домакин е определена България /София/. На форума в София се прави обстоен анализ на състоянието на околната среда в Европа и се набелязват конкретни мерки за нейното опазване. В приетата Министерска декларация се включени изводи и препоръки за сътрудничество в три основни направления:
- Управление на потенциално опасните за човешкото здраве и околната среда химически вещества и боравене с тях;
- Предотвратяване и ограничаване на презграничните последици от промишлени аварии: какви мерки да се предприемат;
- Използване и опазване на презграничните водни течения и международните езера: провеждане на редовни консултации
Участващите на конференцията държави възлагат на Икономическата комисия на ООН за Европа /ИКЕ/ да разработи проекти на международни споразумения в тези много важни направления на международното сътрудничество в областта на опазването на околната среда /възложено да се разработи конвенция/.
На поредна среща на високо равнище на СССЕ в Париж през м. декември 1990г., един от важните въпроси поставен на широко обсъждане е този, за понататъшното укрепване на европейското сътрудничество в областта на околната среда. На форума за първи път присъстват избраните по демократичен път ръководители на държавите от Централна и Източна Европа /ЦИЕ/ и че проблемите на военното противопоставяне между Изтока и Запада вече остават на заден план. Опазването на околната среда на континента е определено като основен човешки приоритет. В заключителният документ на срещата, наречена Харта за нова Европа, значително място заема разделът опазване на околната среда.
На една от редовните си срещи министрите на околната среда на държавите-членки на ЕС поканват своите колеги от ЦИЕ с цел да обсъдят общите за континента екологични проблеми. Тя се провежда от 14-16 май 1990г. в гр. Берген, Норвегия. В нея участват 34 министри на околната среда от регионите на ИКЕ. В приетата специална Декларация от Берген по устойчивото развитие на държавите от региона на ИКЕ, са очертани основните параметри на бъдещето сътрудничество в Европа. Като се набляга на: използване на достиженията на науката и научните познания при решаване на екологичните проблеми; оказване на съдействие от страна Западно европейските държави на тези от ЦИЕ за решаване на екологичните им проблеми; предотвратяването и контрола на презграничното замърсяване /вкл. при промишлени аварии/; информирането на обществото за състоянието на околната среда; провеждането на редовни консултации между европейските държави по проблеми на околната среда от взаимен интерес.
Решенията от Берген са преутвърдени на последвала среща в Дъблин на 16 юни 1990г. и в Министерската декларация се заявява:
– опазването на околната среда е един от най-належащите приоритети на държавите от Европа;
– проблемите на околната среда са общи за цяла Европа;
– икономиката на държавите от ЦИЕ трябва да бъде преструктурирана с помощта на страните от ЕС, като по програмата ФАР околната среда да бъде приоритетна област при отпускането на средства и т.н.
Всичко това намира своето приложение и конкретизиране на проведената от 21-23 юни 1991г. Първа конференция на министрите на околната среда от региона на ИКЕ. В приетата декларация се обръща внимание на укрепването на европейското сътрудничество за опазване на околната среда. На конференцията се вземат решения да се свикват периодично форуми /поне веднъж на всеки две години/ под неименованието “Процес” околна среда за Европа”, на които да се обсъждат набелязаните в Декларацията проблеми и се препоръча подготовката на екологична програма за ЦИЕ. На тези държави се препоръчва да извършат коренни реформи в екологичната си политика и да създадат необходимите институции за нейното провеждане. Всичко това е трябвало да се подпомогне чрез подходящи инвестиции от Западно европейските държави.
В Декларацията на министрите се определят целта и политическото измерение на процеса “околна среда за Европа”. Той трябва да се осъществява по три направления: гарантиране на мира, на стабилността и устойчивото развитие при изграждането на нова Европа.
На третата конференция се обсъждат т.нар. “софийски инициативи”, свързани основно с изпълнението на програмата за действие по околната среда в Европа /какво да се коригира от направеното – 1995г./. В тях се препоръчва: да се отчитат екологичните разходи, ползи и рискове; да се прилагат принципите на превенцията и на “замърсител-платец” и т.н.
Отделно се разискват и начините за финансиране на екологичните проблеми. Приемат се също така Програма за действие по околната среда в Европа, Общо европейска стратегия за биологичното и ландшафтно разнообразие, както и Насоки /ръководни принципи/ за достъп до екологична информация и участие на обществеността при решаването на екологичните проблеми.
Съществен момент от Декларацията е манифестирането на вола /най-вече политическа/ за преустановяване експлоатацията на необезопасени ядрени инсталации и за рационализиране на управлението на радиоактивните отпадъци, като държавите се предържат към изискванията на Виенската конвенция за гражданската отговорност при ядрени щети.
На четвъртата министерска конференция /на форума присъстват делегации от 52 страни от региона на ИКЕ/, проведена от 23-25 юни 1998г. в гр. Орхос, Дания, е извършен преглед на постигнатото след срещата в София. Обсъдено е и състоянието на изпълнението на програмите по околната среда за ЦИЕ и за Европа. На тази среща най-вече е обсъждан проблема за информираност на обществото. На срещата в Орхос се приема и открива за подписване Конвенция за правото на информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда. Първоначално е предвидено петата поредна конференция да се проведе през м. април 2001г. в Киев, Украйна. Поради решението на ОС на ООН през 2002г. да се свика Световен форум в южно африканската република по случай 10-годишнината на Конференцията от Рио, европейската среща в Киев се отлага и е насрочена за времето от 21-23 май 2003г. Най-важният въпрос, който се обсъжда на Киевската конференция е свързан с утвърждаването на ръковдни принципи за спазване и прилагане на природнозащитното законодателство в региона на ИКЕ. За тази разработка комитетът по екологичната политика към тази организация създава специална целева група. В Киев се обсъждат и проблеми, свързани с влиянието на транспорта върху околната среда, връзката между икономическата дейности и околната среда, образованието и околната среда, както и немаловажният проблем “въоръжени сили – околна среда” /става дума за намаляване на вредното въздействие върху околната среда при дейност, които са специфични за различните родове войски/.
