Редица обстоятелства предопределят необходимостта от установяването на тясно сътрудничество между европейските държави. На континента съществува единство на природни фактори и дадености. Става дума за комплекс от многобройни връзки и взаимозависимости: екологични системи, специфични географски зони и пояси, ландшафтни образувания и т.н. Това природно богатство е поставено под заплаха от унищожаване вследствие на човешки дейности, свързани с развитието на индустрията, селското стопанство, транспорта, урбанизацията и др. Тези стопански отрасли предизвикват замърсяване на важни компоненти от околната среда, нарушават баланса на горските и водни ресурси, повишават нивото на шума в градовете, водят до деградация на ландшафта, до натрупване всякакви видове отпадъци. За първа път на широка основа се разискват колективни мерки за опазване на околната среда по време на проведеното Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа /СССЕ/, проведено Хелзинки, Финландия /1975г./. На него присъстват ръководителите на европейските държава, САЩ и Канада. В Заключителният акт на форума е включен и раздел в областта на икономиката, техниката и околната среда. За решаването на проблема със замърсяването или друго увреждане на околната среда държавите са задължени да предприемат адекватни мерки. Поставят се основите на програма за сътрудничество за предотвратяване на замърсяването на въздуха, почвата и водите, за опазването на морската среда, за съхраняване на природните дадености /и по-специално на резерватите/. Акцентира се върху трите измерения на международното сътпрудничество: двустранно, регионално и глобално. Държавите-членки поемат и задължението да не допускат презгранично замърсяване.
По-специално внимание на екологичните проблеми се обръща на срещите в рамките на СССЕ, проведени съответно в Мадрид /1983г./ и във Виена /1989г./. На виенската среща се взема и решение за свикване на министерска конференция по въпросите на опазването на околната среда /16 октомври – 3 ноември 1989г./, като за неин домакин е определена България /София/. На форума в София се прави обстоен анализ на състоянието на околната среда в Европа и се набелязват конкретни мерки за нейното опазване. В приетата Министерска декларация се включени изводи и препоръки за сътрудничество в три основни направления:
- Управление на потенциално опасните за човешкото здраве и околната среда химически вещества и боравене с тях;
- Предотвратяване и ограничаване на презграничните последици от промишлени аварии: какви мерки да се предприемат;
- Използване и опазване на презграничните водни течения и международните езера: провеждане на редовни консултации
Участващите на конференцията държави възлагат на Икономическата комисия на ООН за Европа /ИКЕ/ да разработи проекти на международни споразумения в тези много важни направления на международното сътрудничество в областта на опазването на околната среда /възложено да се разработи конвенция/.
На поредна среща на високо равнище на СССЕ в Париж през м. декември 1990г., един от важните въпроси поставен на широко обсъждане е този, за понататъшното укрепване на европейското сътрудничество в областта на околната среда. На форума за първи път присъстват избраните по демократичен път ръководители на държавите от Централна и Източна Европа /ЦИЕ/ и че проблемите на военното противопоставяне между Изтока и Запада вече остават на заден план. Опазването на околната среда на континента е определено като основен човешки приоритет. В заключителният документ на срещата, наречена Харта за нова Европа, значително място заема разделът опазване на околната среда.
На една от редовните си срещи министрите на околната среда на държавите-членки на ЕС поканват своите колеги от ЦИЕ с цел да обсъдят общите за континента екологични проблеми. Тя се провежда от 14-16 май 1990г. в гр. Берген, Норвегия. В нея участват 34 министри на околната среда от регионите на ИКЕ. В приетата специална Декларация от Берген по устойчивото развитие на държавите от региона на ИКЕ, са очертани основните параметри на бъдещето сътрудничество в Европа. Като се набляга на: използване на достиженията на науката и научните познания при решаване на екологичните проблеми; оказване на съдействие от страна Западно европейските държави на тези от ЦИЕ за решаване на екологичните им проблеми; предотвратяването и контрола на презграничното замърсяване /вкл. при промишлени аварии/; информирането на обществото за състоянието на околната среда; провеждането на редовни консултации между европейските държави по проблеми на околната среда от взаимен интерес.
Решенията от Берген са преутвърдени на последвала среща в Дъблин на 16 юни 1990г. и в Министерската декларация се заявява:
– опазването на околната среда е един от най-належащите приоритети на държавите от Европа;
– проблемите на околната среда са общи за цяла Европа;
– икономиката на държавите от ЦИЕ трябва да бъде преструктурирана с помощта на страните от ЕС, като по програмата ФАР околната среда да бъде приоритетна област при отпускането на средства и т.н.
Всичко това намира своето приложение и конкретизиране на проведената от 21-23 юни 1991г. Първа конференция на министрите на околната среда от региона на ИКЕ. В приетата декларация се обръща внимание на укрепването на европейското сътрудничество за опазване на околната среда. На конференцията се вземат решения да се свикват периодично форуми /поне веднъж на всеки две години/ под неименованието “Процес” околна среда за Европа”, на които да се обсъждат набелязаните в Декларацията проблеми и се препоръча подготовката на екологична програма за ЦИЕ. На тези държави се препоръчва да извършат коренни реформи в екологичната си политика и да създадат необходимите институции за нейното провеждане. Всичко това е трябвало да се подпомогне чрез подходящи инвестиции от Западно европейските държави.
В Декларацията на министрите се определят целта и политическото измерение на процеса “околна среда за Европа”. Той трябва да се осъществява по три направления: гарантиране на мира, на стабилността и устойчивото развитие при изграждането на нова Европа.
На третата конференция се обсъждат т.нар. “софийски инициативи”, свързани основно с изпълнението на програмата за действие по околната среда в Европа /какво да се коригира от направеното – 1995г./. В тях се препоръчва: да се отчитат екологичните разходи, ползи и рискове; да се прилагат принципите на превенцията и на “замърсител-платец” и т.н.
Отделно се разискват и начините за финансиране на екологичните проблеми. Приемат се също така Програма за действие по околната среда в Европа, Общо европейска стратегия за биологичното и ландшафтно разнообразие, както и Насоки /ръководни принципи/ за достъп до екологична информация и участие на обществеността при решаването на екологичните проблеми.
Съществен момент от Декларацията е манифестирането на вола /най-вече политическа/ за преустановяване експлоатацията на необезопасени ядрени инсталации и за рационализиране на управлението на радиоактивните отпадъци, като държавите се предържат към изискванията на Виенската конвенция за гражданската отговорност при ядрени щети.
На четвъртата министерска конференция /на форума присъстват делегации от 52 страни от региона на ИКЕ/, проведена от 23-25 юни 1998г. в гр. Орхос, Дания, е извършен преглед на постигнатото след срещата в София. Обсъдено е и състоянието на изпълнението на програмите по околната среда за ЦИЕ и за Европа. На тази среща най-вече е обсъждан проблема за информираност на обществото. На срещата в Орхос се приема и открива за подписване Конвенция за правото на информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда. Първоначално е предвидено петата поредна конференция да се проведе през м. април 2001г. в Киев, Украйна. Поради решението на ОС на ООН през 2002г. да се свика Световен форум в южно африканската република по случай 10-годишнината на Конференцията от Рио, европейската среща в Киев се отлага и е насрочена за времето от 21-23 май 2003г. Най-важният въпрос, който се обсъжда на Киевската конференция е свързан с утвърждаването на ръковдни принципи за спазване и прилагане на природнозащитното законодателство в региона на ИКЕ. За тази разработка комитетът по екологичната политика към тази организация създава специална целева група. В Киев се обсъждат и проблеми, свързани с влиянието на транспорта върху околната среда, връзката между икономическата дейности и околната среда, образованието и околната среда, както и немаловажният проблем “въоръжени сили – околна среда” /става дума за намаляване на вредното въздействие върху околната среда при дейност, които са специфични за различните родове войски/.
