Институтът на почетния консул е въведен сравнително късно - началото на миналия век. Счита се, че е самостоятелен институт, но по принцип държавите приемат свои актове относно статута на почетни консули. По правило за почетни консули се назначават граждани на приемащата държава и ако на територията на приемащата държава има консулство няма да има почитен консул, т.е. не могат да се дублират. Меджу държавите не се сключват специални договори, а е въпрос на взаимна договореност.
Функции на почетния консул са следните: води регистър на гражданите на изпращащата държава; условно изпълнява функциите на консул, но тези функции могат да бъдат ограничавани.
У нас е приета специална наредба за реда за назначаване и приемане на почетни консули от 1991г., по силата на която почетен консул може да бъде само на България и не може да съвместява тази длъжност за друга държава. Почетният консул се назначава от Министерски съват. Почетните консули също ползват привилегии и имунитети.
Прекратяване на функции: те не са служители по обикновения ред, поради което няма срок; при оттегляне на екзекватурата, по решение на самия почетен консул.
