Правната уредба на общинската собственост се съдържа в Конституцията, ЗМСМА, и най- вече в ЗОС и правилника за прилагането му. Конкретната меснта уредба на реда за стопанисване, управление и разпореждане с общинското имущество, както и правомощията на кметовете във връзка с това, те са предметна уредба от всички ОС със специално издадена от него наредба. Обектите на общинска собственост се определят в зависимост от 2 основни критерия: На 1-во място според икономическите и физическите характеристики на обектите и тяхното стопанско предназначение. 2-ри критерий- това е с оглед на основанието и начина на придобиване на обектите от общината. Според ЗОС общинската собственост бива публична, т.е.- на общината като носител на властнически правомощия; и частна, т.е.- на общината като ЮЛ, участващо в гражданския оборот. Три са основните разграничителни белези между публичната и чстна собственост на общината. 1)- това е качеството на собственика като вид субект; 2)- вида на вещта; 3)- нейното предназначение. Публична собственост могат да имат само субекти с властвнически правомощия. В ЗОС е предвидена и възможност за промяна на правният режим на една вещ, т.е.- тя от публична да се превърне в частна собственост на общината или обратното. Съглано делението, проведено в чл.3 от ЗОС, обектите публична общинска собственост са 2 основни групи- 1: включва имотите, предназначени за осъществяване фумкциите на органите ма МСУ и МА; и 2: имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение. Всички други имоти и вещи, както и проходите и плодовете от имотите- публична общинска собственост са частна общинста собственост. Имотите публична общинска собственост принципно са извън гражданския оборот, т.е.- не могат да бъдат обект на управление и разпореждане, но могат да бъдат предоставени за възмездно ползване единствено и само чрез концесия и то само по отношение на онези имоти, публична общинска собственост, изчерпателно изброени в ЗОС (чл.69), при спазване на установения ред за концесионна процедура. В този смисъл може да се каже, че концесията е особено право на ползване върху вещи- публична обищинска собственост. По отношение на имотите- публична общинска собстввеност, не могат валидно да се създават облигационни отношения, т.е.- те да се отдават под наем, включително да се ползват съвместно по договор, само като изключение законът предвижа възможност за отдаване под наем на имоти или части от имоти- публична собственост, за срок до 3 години, при условие, че се използват съобразно предназначението им и не се препятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени. Редът за такова предоставяне се определя от ОС със специална негова наредба. Имотите- публична общинска собственост, предназначени за осъществяване на функциите на оргните на МСУ, се управляват пряко от КО или кмета на кметството.
Обектите- частна общинска собственост са примерно и неизчерпателно изброени в ЗОС. За разлика от имотите публична обшинска собственост, те могат да се придобиват, включително и по давност. Друга съшествена разлика е, че върху тях не може да се предоставя концесия. Редът за тяхното управление се определя с наредба на ОС. За разлика от имотите публична собственост, тези, които са частна общинска собственост могат да се отчуждават и да се обременяват с вещни права. Проява на управление са и действията по надзора и актуването на обектите- общинска собственост. Съгнасно ЗОС общината установява правата си на собственост върху една вещ с акт за общинска собственост. Той е официален документ, съставен по установен от закона ред и форма, но няма правопораждащо действие, т.е.- той е констативен, а не конститутивен по своя характер акт. Той е едно от възножните доказателствени средства за доказване собствеността на общината върху определен обект, но той само отразява факта на едно предшастващо издаването му придобиване на собственост, но самият той не предизвиква това придобивно основание. Неговата доказателствена тежест е оборима, като претендиращото собствеността лице трябва да обори презумпцията за вярност на акта по предвиденият за това ред. Когато един имот престане да бъде общинска собственост, съставеният за него акт не се унищожава, а в акта се правят съответните отбелязвания, като актовете се съхраняват в общинската администрация 100 години.
