Държавите, установявайки контакти помежду си, спазват определин процедури, които са залегнали в различни международни актове, а други са залегнали във вътрешното законодателство на държавите, които обаче не трябва да противоречат на международното право. Установяването на тези процедури в международноправни актове става на база дипломатически и консулски отношения.
Началото на развитието на консулското право се поставя в Древна Гърциа, където се създава институтът на постоянните консули. С възникването на посланическото право в древността по същество са създадени основите на дипломатическото право, получило значително развитие пред ХІV век след създаването в Европа на постоянните дипломатически прадставителства.
В основата на дипломатическото и консулското право стои принципът за равнопоставеност на държавите, като се създават подходящи механизми определящи компетенциите на изпращащата и приемащата държава. Приемащата държава не може да третира представителите на изпращаща държава като свои граждани, от което следва че суверенитета на приемащата държава е ограничен. Международните организиции сами определят своето седалище, като се подписва договор между държавата и международната организация.
Субектите на международните отношения са три:
1. приемаща държава – изпращаща държава;
2. приемаща държава – международна организация;
3. международна организация на територията на държава към която международна организация имат представителства други държави.
