59. Водене на чужда работа без поръчка.

Актът на едно лице (гестор), което без да е овластено чрез мандат или от закона, извършвало дадено юридическо или фактическо действие в един чужд патримониум с цел да осуети една загуба за неговия собственик.

Целта на този институт била да запази интересите на отсъстващите и на тези, които сами не могат да се грижат за своите интереси. Нямало е водене на чужда работа без поръчка, ако този, за който се извършвала работата се противопостави и заяви, че не е съгласен.

Задължения на гестора:
- да завърши започнатата работа;
- да даде сметка на този, за когото я върши;
- при Юстиниан отговарял за всяка небрежност;
- задълженията му към собственика били санкционирани с actio negotiorum gestorum.

Задължения на лицето, за което се вършила работата:
- да заплати направените от гестора разноски;
- да поеме задълженията, сключени от него, щом работата е била полезно започната;
- според Улпиан одобрението е равносилно на мандат – след одобрение гесторът имал actio mandati

Венедиков: Communio - имуществена общност между няколко лица; възниква правото на всяко от тях да иска делба и обезщетение за необходими разноски за поддържането на общата вещ с исковете actio familiae erciscundae (ако общността произтича от наследяване); actio finium redundorum (ако произлиза от изчезването на границите между два недвижими съседни имота) actio communi dividundo (в останалите случаи). Tutela (настойничество) - Настойникът е длъжен да управлява имуществото на малолетния с грижата, която проявява към собствените си работи, и да даде сметка за управлението след свършването на настойничеството. Отговаря за culpa in concreto, срещу него може да бъде заведен actio tutalae directa. Настойникът, негоциорум гесторът и мандатарят са лица, които вършат работа за чужда сметка, поради това и тримата са длъжни да дадат сметка за извършеното.

<< Назад към Лекции по Римско частно право