56. Мандат.

Консесуален договор, по силата на който едната страна (мандатарят) се задължава към другата страна (манданта) да извърши по нейна поръчка безвъзмездно едно юридическо или фактическо действие.

1) Елементи
- Предмет: дадено юридическо или фактическо действие. Извършеният юридически акт от мандатаря пораждал правните последици в негово лице, а не в лицето на манданта (за разлика от представителството).
- Безвъзмезден договор: в предлкасичекото и класическото право се прибавила възможността мандатарят да получи хонорар.
- Мандатът трябвало да бъде сключен в интерес на манданта.

2) Права и задължения
Мандатарят бил задължен да изпълни поръчката, и то точно по указанията, дадени му от манданта. Той нямал право да сключи възложената му сделка при други условия даже когато по негова преценка тези условия са по-изгодни. Когато се отклони напълно. Сключената сделка оставала напълно за сметка на мандатаря. Може да се постави въпрос за определена отговорност на последния във връзка с причинените на манданта вреди и загуби. Мандантът трябва да признае сключената сделка, само ако мандатаря поеме върху себе си това, което излиза вън от рамките на мандата. След изпълнението на поръчката мандатарят бил длъжен да даде сметка и да прехвърли чрез надлежни юридически операции резултата от извършената поръчка върху манданта. Отначало отговарял само за dolus, но при Юстиниан и за culpa. Мандантът има срещу мандатаря иска actio mandati. Мандантът е задължен да заплати на мандатаря разноските, които същия е направил в изпълнение на мандата. Мандатарят правел по начало една безвъзмездна услуга, но не трябвало да обеднява – ето защо всички задължения, които той бил поел трябвало да бъдат изпълнени от манданта. Мандантът трябва да заплати всички вреди и загуби, задълженията му били санкционирани с иска contrarium iudicium.

3) Погасяване на мандата
а) Погасява се с изтичането на уговорения срок
б) по взаимно съгласие на страните
в) може и по едностранна воля – мандантът можел винаги да оттегли мандата стига само същият да не бил вече изпълнен. Мандатарят също може, стига да не уврежда манданта.
г) Договорът предполагал доверие между съконтрахентите, затова се прекратява се със смъртта на единия или другия. Наследниците били длъжни да признаят актовете, които мандатарят е извършил, без да знае за смъртта на манданта. Наследниците на мандатаря били длъжни да извършат нетърпящите отлагане действия във връзка с поръчката.

<< Назад към Лекции по Римско частно право