54. Наем на работа, наем на трудов резултат.

1) Наем на работа
Едната от страните обещавала на другата да й предостави използването на своя труд срещу определено парично възнаграждение. Наемодател – работник; наемател – работодатeл. Наемникът е отдавал под наем собствената си личност. Наемодателят - работник бил длъжен да престира своя труд през уговореното време съобразно с нарежданията на работодателя, а той от своя страна трябва да заплати възнаграждението. То се заплащало когато работникът не бил работил по вина на работодателя или поради случайно събитие. По-късно се установява, че работодателят не плащал на работника дори при vis maior. Задълженията на работника са санкционирани с actio conducti, работникът имал и actio locati, с който можел да осъществи правата срещу работодателя.

2) Наем на трудов резултат (предприемачески договор)
Една страна обещавала на другата определен трудов резултат срещу парично възнаграждение (за строеж на къща). Доставя се резултат, не труд. Наемодател бил не предприемачът, а този, в полза на който се извършва предприятието. Той давал вещта на предприемача и затова се наричал наемодател. Предприемаческият договор предполага, че материалът за направата на вещта се предоставя от клиента (ако е със собствен – продажба). Предприемачът бил длъжен да извърши уговорената работа, и то по уговорения начин в уговорения срок. Ако не е уговорен срок, задължението трябва да се изпълни в необходимото за извършване на такава работа време. Предприемачът трябва да извършва грижата на добър домакин; отговарял за своята лека небрежност, но и за тази на помощниците си. Наемодателят бил задължен да заплати на предприемача уговорената ена. Наемодателят (клиента) следва да понесе риска от погиването на вещта тогава, когато то се дължало на дефект в материята, а предприемачът – тогава, когато погиването е станало във връзка с изпълнението на работата. Предприемачът срещу наемодателя имал actio conducti, а наемодателя разполагал с actio locati.

<< Назад към Лекции по Римско частно право