1) Обикновен заем (mutuum)
Договор, чрез който едно лице (заемодател) прехвърляло на друго (заемател) собствеността на определена парична сума или определено количество заместими вещи, срещу задължението заемателят да върне в определен срок същата сума или вещи от същия вид, качество и количество. Ако заемът не е бил между близки, често се уговаряла лихва.
- Вещите, предмет на договора за заем, ставали собственост на заемателя в момента на предаването им. Тъй като „вещта погива за нейния собственик”, заемателят като неин собственик е поемал риска.
- Ако уговорените вещи не били преминали в собственост на заемателя, то не се считало че има договор.
- За да може вещите, предмет на договора за заем, да преминат в собственост на заемателя, било необходимо: 1) заемодателят да бъде техен собственик; 2) да може да ги отчуждава; 3) да традира (предаде) на заемателя дадените в заем вещи.
- Заемателят се задължавал да върне вещи от същия вид, количество и качество. Количеството не можело да бъде нито повече, нито по-малко. Лихва се уговаряла с отделна стипулация.
- Заемателят трябвало да бъде способен да се задължава. Имало няколко случаи на специална неспособност: 1) Управителите на провинциите – заради големит употреби, които вършели; 2) На подвластните за паричен заем без одобрението на pater familias.
- Морски заем – разновидност на обикновения заем, давал се е за кредитиране на стоки по море. Заемателят се задължавал да върне заетите суми само ако корабът със стоките взети с тези пари е пристигнал благополучно.
2) Заем за послужване (commodatum)
Договор, по силата на който едната страна (заемодател за послужване/комодант) предоставяла на другата (заемател за послужване/комодатар) една индивидуално определена вещ, за да я ползва временно и безвъзмездно, след което да я върне.
- Предмет: само индивидуално определени и непотребими вещи. Потребими можели да се дават само като се използват не по предназначение.
- Несъвършен, двустранен договор. Възниквали задължения в тежест на заемателя за послужване и не винаги задължения в тежест на заемодателя.
- Заемателят се задължавал: 1) Да използва вещта според стопанското й предназначение и според условията на договора; ако не – отговарял за кражба; да се грижи за нея като добър домакин; носел отговорност за пазене, независимо в какви условия е поставен, отговарял да пази вещта от погиване, независимо дали то би настъпило по негова вина; 2) Да върне вещта в уговорения срок или при поискване, ако не е уговорен такъв.
- Можели да възникнат и задължения в тежест на заемодателя: 1) Да предаде годна за послужване вещ; 2) Да обезщети заемателя за разноските по съхранението на вещта (не и по време на нейното ползване).
<< Назад към Лекции по Римско частно право
