41. Международна правосубектност на европейския съюз

Международна правосубектност се проявява в самостоятелно участие на субекта на международни отношения и способността му да приема международни права и задължения посредством сключването на международни договори или произтичащо то международноправните обичайни норми. Международна правосубектност могат да притежават само субектите на междудържавните отношения. Способността на субектите на международното право да създават международни правни норми не е еднаква. Тя зависи от това към коя категория от общоприетите субекти на правото се отнася субектът – към първичните – държавите и др. или към вторичните – международните и междуправителствени организации. ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ притежава частично качествата и на първата и на втората категория. При осъществяване на международната си правосубектност ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ осъществява международната си правоспособност да придобива права и да поема задължения чрез сключването на международни договори. В това отношение обаче съществуват редица проблеми, като например проблемът с отговорността при неизпълнение на поетите договорни задължения с трети държави . Не се поставя под съмнение способността на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ да поема отговорност за носене на последствията на своите действия както за договорни задължения, така и за недоговорната отговорност, но не е съвсем ясно дали тази отговорност изключва изцяло отговорността на държавите членки. Правото на субектите на международното право да сключват договори е свързано със задължението за носене на отговорност за последствията от техните действия. ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ разполага със съответните финансови средства за изпълнение на задълженията си и за възстановяване на щети, причинени на трети страни.

След влизането в сила на Маастрихтския договор е налице и още един елемент на международната правосубектност на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – самостоятелна външна политика. В международен аспект няма съмнения относно международна правосубктност на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Тя по своя обем значително надвишава обема, притежаван от международни организации и до голяма степен е приравнена до правосубктността на държавите. Основното качество, което характеризира д-вата като субект на международно право е държавния суверенитет. В този аспект следва да се изясни частичното прехвърляне на суверените от държавите членки върху институциите на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. С понятието държавен суверенитет е свързано понятието суверенни права, които включват пълна законодателна, изпълнителна и съдебна власт на държавата на своята територия, а в областта на международни отношения – самостоятелно упражняване на своите суверенни права. В областта на международни отношения суверенитетът на държавата не може да бъде ограничаван по никакъв начин, освен в случаите на явно изразено доброволно съгласие на държавата. В този смисъл е и практиката на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, съгласно която държавите членки с подписването на Учредителните договори се съгласяват доброволно да прехвърлят държавния си суверенитет върху институциите на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Със сключването на договорите за учредяване или присъединяване към ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ суверенитетът на държавите членки вече е частично прехвърлен в определени области. В бъдеше, когато ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ реши да провежда обща политика в други области, за да предприеме законодателни действия, не се нуждае от допълнителни правомощия за ограничаване на суверенитета на държавите членки. Може да се приеме изводът, че договорната правосубектност на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ е практически неограничена, когато е необходимо да се постигнат конституционни цели.