37. Престация. Понятие и класифиционни критерии.

Римската облигация се определя като санкционирано от правото отношение, по силата на което едната страна – длъжникът – трябва да извърши по отношение на другата страна – кредитора – определена престация (действие/ бездействие).

Облигационното отношение съществувало винаги между две страни – кредитор и длъжник. Длъжникът трябва да извършва или да не извършва определено действие, и то за определено време. Кредитора може да иска изпълнение на задължението. Действието или бездействието се определяли с глаголите dare – прехвърляне на правото на собственост или на друго вещно право; facere – дейсвия вън от прехвърлянето и установяването на собственост и вещни права; реализация на материално действие, или въздържане от такова; praestare – обхваща другите два термина; спорно е; етимологически идва от поръчителствам; прието е действието да се определя като престация. Тя трябва да е възможна, определена (или определяема), оценим в пари интерес, позволена от правния ред, свързана е със санкция (осъществявана от държавната принуда).

Престацията може да бъде индивидуално определена – дължи се прехвърляне на право, действие или бездействие, точно дефинирани в момента ба възникване на обвързването; родово определена – определяне само на съществените белези на престацията; родът не погива; алтернативна - дължат се две или повече вещи или действия и то така, че с погасяването на едното се погасява и задължението към всички други; и двамата имат право на избор; факултативна – в полза на длъжника, на падежа той можел сам да реши дали да изпълни точно това което дължи, или нещо друго по своя преценка, без да пита кредитора.

Изисквания към престацията, за да бъде тя действителна:
>> Престацията преди всичко трябва да бъде възможна (Целз: "Недействително е задължението за невъзможни неща").
>> Тя трябвало да бъде още и определена или поне определяема - недействително било задължението да се построи къща, без да е указано къде и каква.
>> Изисквало се предметът на задължението да представлява оценим в пари интерес за кредитора.
>> Престацията трябвало да бъде позволена от правния ред.

<< Назад към Лекции по Римско частно право