Целта на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ е чрез икономическа и валутна политика да създаде икономически и валутен съюз. През 1969 г. в доклада “Бар” Комисията обосновава създаването на ИВС и през същата година главите на държавите членки вземат решение да се изгради такъв съюз. За тази цел през 1971 г. е създаден социален комитет, който представя конкретни предложения, на основата на които Съветът приема програма за изграждането на ИВС. В центъра на програмата е договореността за обслужване курсовете и валутите на държавите членки. Тази договореност обаче претърпява известни изменения и се проваля, поради което през 1978 г. се взема решение за създаване на нов валутен механизъм и се предвижда създаването на нова европейската валутна единица - ЕКЮ.
Всички държави членки на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ провеждат задължително националните си икономическа политика като част от общата икономическа политика на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ и осъществяват координация в рамките на Съвета. Той приема проект за общите насоки на икон. политика на държавите членки, след което изпраща до ЕС доклад с констатации.
Нов тласък в развитието на ИВС е даден на срещата на високо равнище в Хановер през 1988 г. На специална комисия, състояща се от Комитета на управителите на европейските центр. банки и на определени независими валутни експерти, е възложено да състави доклад с предложения за постигане на ИВС. Създаването на ИВС е утвърдено от Маастрихтския договор, който предвижда изграждането му в 3 етапа:
1. Първият започва на 01.07.90 г. в съответствие с директивата за либерализиране движението на капитали вътре в европейската общност и предвижда подобряването на сътрудничеството и координацията в икономическата и валутната област и по-тясно сътрудничество между централните банки;
2. Вторият етап започва на 01.01.94 г. и е свързан с постигането на сближаване на националните законодателства на държавите членки по отношение на темпа на инфлация, бюджетната политика, състоянието на валутата и лихвените проценти;
3. Третият етап започва на 01.01.99 г. и засяга само държавите членки, които отговарят на изискуемите условия, а другите държави членки ще се включат, когато изпълнят необходимите условия.
