28. Видове собственост по римското право.

Видове собственост:

1) Квиритска собственост – съществува само в полза на един римски гражданин или в полза на един латин, комуто бил признат commercium. Трябва да бъде придобита чрез манципацията, традицията или in iure cessio. Може да съществува само като италийска недвижими имоти, а движимите вещи трябва да са в гражданско обръщение.

2) Бонитарна (преторска) собственост - Преторът допуснал неформалното прехвърляне на собственост; явява се при прехвърлянето на res mancipi. Така когато една res mancipi не била манципирана, а била само традирана на купувача, тя не ставала негова собственост. Купувачът може да стане собственик само при изтичане на давностния срок (1 год за движима и 2 год за недвижима вещ). До тогава собственикът можел да изисква по съдебен ред вещта, която е продал (да я ревандикира), също така ако купувачът изгуби владението, не може да предяви иск срещу владелеца. Преторът като дава защита на купувача (несобственик по цивилното право), той създал новата бонитарна собственост. Защитата: по отношение на третите лица – exceptio rei venditae et traditae. Ако вещта не е в купувача ексцепцията не можела да му помогне – тогава Actio Publiciana (по нейна сила купувачът можел да противопостави едно неограничено право върху вещта на всяко трето лице = право на собственост). Когато имаме бонитарна собственост, цивилният собственик имал гола собственост. Бонитарната собственост е временна, след изтичане на давностния срок бонитарния става цивилен собственик.

- bonorum possessio – в наследственото право
- venditio bonorum – принудително изпълнение върху имуществото на длъжника

3) Перегринска собственост – перегрините имат собственост, подчинена на нормите на тяхното национално право, не могат да имат квиритска собственост; признато им е правото да сключват правни сделки; произходящите от тези сделки права били санкционирани от перегринския претор със съответните искове (по силата на една фикция се приема, че перегринът е римски гражданин).

4) Провинциална собственост – Частните лица нямат право на собственост върху завладените от Рим земи. Тяхното право се означавало с термините usus - ползване; fructus – плодосъбиране; possessio – владение. Правото на държавата върху провинциалните имоти се изразява в събирането на определен данък – stipendium (когато се събира в сенатските провинции, отива в държавната хазна) и tributum (провинциите на императора, в касата на императора). Съдържание в прекласическо и класическо римско право: Това е пълна юридическа власт, отношение на господство между собственика и принадлежащата му вещ, а не между собственика и останалите правни субекти. Собственост = mancipium = manu capere (собственост = вещ). Правото на собственост = право на ползване, плодосъбиране и разпореждане. Собствеността има право да се възстановява в своята пълнота, когато отпаднат ограниченията, установени върху нея – лични и поземлени сервитути.

Ограничения: Собственикът трябвало да спазва някои неща – например да търпи дървото на съседа си, което се надвесвало над къщата му. Съществували и специални мерки за застрашаващи постройки, предизвестие при нова работа.

<< Назад към Лекции по Римско частно право