На практика институциите в съответствие със своите правомощия приемат различни по форма, съдържание и правна сила актове. Регламентите и общите решения имат задължителен характер. Регламентът е нормативен акт с общо приложение, който обвързва като цяло всички държави членки и е директно приложим в тях. Регламентите могат да се разделят на пряко предвидени в разпоредбите на учредителните договори и имащи за цел да уредят изпълнението им и на такива за неизпълнение, с които се извършва нормотворческия процес.
Директивите, приемане от ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ и Евратом, както и препоръките, приемани от ЕОВС също са актове на институциите, имащи юридическа сила. Директивите са задължителни за всяка държава членка само по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, а по отношение на формите и начините не съдържат задължително предписание. Препоръките съдържат почти идентичен текст с този, определящ директивите.
Решенията са актове, които са насочени към индивидуално определени адресати. Те са задължителни като цяло.
Актовете без юридическа сила, които приемат институциите са препоръките и мненията. Те не пораждат права и задължения за адресатите. Препоръките се отправят по инициатива на институция, а мненията са резултат от външна инициатива. Препоръките се приемат от Съвета, а мненията се дават от Комисията. Институциите приемат и актове, които не се вместват в класификацията на актовете, които се приемат в съответствие с Договора за европейската общност и др. учредителни договори. Те могат да се разграничат като актове, съдържащи норми на вътрешното право и актове, чиито норми действат извън конституциите.
