Съдебно-психологичната експертиза не е медицински тип експертиза. Това разграничение не съществува в прецедентното право. Съществуват и комплекси психологично-психиатрични експертизи. Съдебно-психиатричната експертиза е медицинска, с нея може да се постави диагноза и дава по-големи възможности. Специалистът може да се възползва и да установи наличие или липса на психична болест. Заключението се отнася директно към съответния юридически казус.
(*2) Съдебно-психологичната експертиза
Може само да анализира от психологическа гледна точка едни или други аспекти от поведението на субекта. Психологът не може да поставя диагнози, може единствено да констатира интелектуални дефицити и граничен интелект.
(*2) Инструментариум
Методите за оценяване на поведението зависят от задача и достъпът до инструментариума. Наборът от инструментариум се нарича методика:
(^) Психодиагностично интервю
Цели да се установят определени параметри за функционалността на личността, които са свързани с юридическия казус. Чрез интервюто специалистът може да следи за всички видове реакции на субекта и анализира и тях.
(^) Тестове
- самооценъчни въпросници - въпроси от типа самооценяване на базата на скала. Субектите избират социално желателни отговори и може да се прецени дали лъжат.
- обективни тестове - тестове със задачи, които имат еднозначен отговор. Тестът за интелигентност е тест за измерване способност. Измерването е условно обективно.
- проективни тестове - силно психологизирани тестове, които дават възможност за индивидуализация. Например Тест на мастилените петна - на Рьоршах; тези тестове изискват много добра практическа подготовка.
(^) Контент анализ (анализ на съдържанието)
Анализ на всичко, което има предметно съдържание - анализ на материалите, които са събрани в досъдебното производство.
