8. Психология на криминалното поведение

Проблемът при изследванията на криминалното поведение е дали изобщо може да се говори за определен тип криминална личност - дали има специфики, които един човек, предразположен към извършването на престъпления притежава. Дали на базата на подобни характеристики, присъстващи у повече от един извършители, би могло да се създаде модел на криминалната личност. И дали тези модели могат да се категоризират.

Подобна теория е била развивана още в началото на ХХ в. от немски учени (наричана Verbrechetypen Theorie), като по времето на нациска Германия (1933-1945) тя бива доведена до крайност и невинни хора биват осъждани поради техни генетични, физически или психически белези, които са рискови и биха могли да ги отнесат към някоя от категориите. Поради това теорията е спорна, но нейни варианти все още се обсъждат между специалистите по криминална психология.

Това, което е основното за криминалната психология въобще, е не специфичната формация на личността от гледна точка на нейната структура и поведение, а генезисът на самото криминално поведение и детерминацията на криминалния акт - зараждането, предизвикването и проявлението на умисъла и самия акт на престъплението в личността. Криминалното поведение се изследва в и чрез личността. Поведението може да бъде изследвано и на база статистики, но много по-ясни резултати се получават, когато се вземе предвид самата личност, извършила престъплението.

От гледна точка на правото, повечето наказателни състави изискват присъствието на интенция - умисъл за престъпление (с изключение на престъпленията поради небрежност). От гледна точка на психологията, тъй като интенцията е иманентна, вътрешна характеристика на субекта, тя не може да бъде инкриминиращ фактор по простите съображения, че за нея се съди само по външните й проявления.

Личността има още и социална среда - престъплението съответно, също има своя иманентна и социална компонента. То се отразява на личността, но има въздействие и върху социума. При някои хора вътрешният импулс се реализира във външен акт (изблик на гняв, дадено действие...), докато при други той остава пасивен и се проявява като тъга или инерция. Дали умисълът за престъпление въобще ще се появи, дали ще се реализира по някакъв начин и дали ще бъде извършено някакво престъпление без присъствието на предхождаща интенция е въпрос на структура на самата личност.

Вътрешното намерение и процесът на пораждането и реализирането му не е повлияно единствено от извънличностни фактори като образование, професия, социална среда - интенцията е свързана с личността, тя е част от нея и от тази гледна точка, тя може да се породи от причини вътре в самата личност, чието предизвикване, както бе отбелязано по-рано, се дължи на много фактори. Така, теоритично всяка личност би могла да извърши престъпление, самото престъпление е произвол.

Психологията се интересува от индивидуалността на престъплението и търси причините за него, фунадменталните условия, които позволяват престъплението да се случи чрез индивидуалния акт, в неговата предистория и генезис. Генезисът е зараждането, опцията и предоставената възможност на индивида да извърши дадено престъпление. Предисторията - фактите, довели до престъплението, подтикнали извършителя.