7. Престация. Понятие, определяне на съдържанието. Видове.

Под престация се разбира – съдържание на облигационно отношение. По силата на облигационно отношение, длъжникът трябва да престира, т.е. да осъществи един резултат.

Съществуват три основни възгледа относно престациите:
1. Престацията е дължимо поведение;
2. Облигационното задължение има специфика – престацията е дължим резултат;
3. Престацията няма единна природа.

Определяне на престацията в зависимост от източника:
1. При договорните източници – водещ е договора /едностранна сделка/. Нормативните актове имат по-ограничено приложение. Те играят само допълващо роля, влизат в действие, когато не е уговорено нищо изрично.
2. При извъндоговорни източници /фактически състави, които не включват сделки/ - облигационното отношение се определя изцяло от закона.

Видове престации:
1. От гледна точка на дължимото поведение: действие или бездействие, имаме положителни и отрицателни престации. При положителните – длъжникът дължи действие, а при отрицателните престации - бездействие. Отрицателните престации не подлежат на частично изпълнение. Те винаги са неделими.

2. Забавена престация – е пълно неизпълнение. Когато неизпълнението е довело материализиран материал, кредитора може да иска да махне сам материала.

3. Заместими и незаместими престации:
Заместими – може и кредитора да изпълни. Те са прехвърлими и непрехвърлими.
Незаместими – точно определено лице трябва да извърши, непрехвърлими са.

4. Делими и неделими престации – критерия тук е дали престацията може да се изпълни на части, така че частичното изпълнение да представлява интерес за кредитора. При неделимите престации е невъзможно частично изпълнение.

5. От гледна точка на времетраенето имаме престации с еднократно действие и престации с трайно действие. С еднократно действие – времетраенето няма правно значение. С трайно действие – времетраенето е от правно значение.

Правен режим на престацията “ даре”- прехвърляне на право на собственост. С договора страните поемат задължение от типа “даре”. Даре в превод е задължението да се даде нещо. Нашето право е възприело френската система и едновременно с това вещно-прехвърлителното и облигационно право. По принцип задълженията Даре се реализират в момента на тяхното приемане.
Тук имаме няколко изключения:
- Не винаги при сключване на договора е възможно да настъпи вещно–прехвърлимо действие За да може при сключване на договора на настъпи такова действие, трябва вещта да съществува и да е определена;
- Ако договорът има за предмет бъдеща вещ, то прехвърлителния ефект ще настъпи най-рано при появата на веща.
- Веща трябва да принадлежи на прехвърлителя, освен ако няма изрична уговорка за отлагане на вещно–прехвърлителния ефект. Така е при договора за изплащане.

<< Назад към Лекции по облигационно право