7. Работнъкът като страна в трудовото правоотношение

Страни по всяко правоотношение са носителите на права и задължения. Страни по индивидуалното трудово правоотношение - от чл.1, ал.2 КТ са работниците и служителите и работодателите.

1. Работник/служител е физическо лице, което отдава под наем работната си сила, като я предоставя за временно ползване от друг субект на правото.Работна сила не може да се отдели от страната, която я притежава – само ФЛ

- работна сила: това е съвкупността от физически и психологически способности за работа, тя е лично качество, неповторимо за всеки индивид.

- под наем: дава се за временно ползване, на друго лице - работодател, чл.1, ал.1 КТ.

- отдава се работна сила, а не резултат или готовност за труд.

- физическо лице: лицето трябва да е трудово дееспособно.

Трудовото законодателство установява общ трудовоправен режим за всички работници и служители, независимо от начина на възникване на правоотношението и правото на собственост върху средствата за производство (чл.1, ал.1 КТ). В специални закони могат да бъдат установени отклонения от общия режим: Закон за съдебната власт (определя особеностите в правното положение на съдии, прокурори, следователи), Закон за висшето образование (определя особеностите в трудовоправното положение на преподавателските кадри)

Параграф 2 от Допълнителните разпоредби на КТ: разпоредбите на Кодекса се прилагат и по отношение на член-кооператорите в производствените кооперации. Членственото правоотношение включва освен трудови и организационни, имуществени отношения, разпределяне на дивиденти, но във връзка с осъществяването на работата се прилага съответно КТ. "Съответно" означава, че трудовото законодателство се прилага, доколкото не се предвижда друго в друг нормативен акт. "Друго" е предвидено в Закона за кооперациите и в Уставите на различните кооперации - реда за налагане на дисциплинарна отговорност, осъществяването на контрол за спазване на законодателството, редът за възникване и прекратяване на членственото правоотношение.

В българския език няма родово понятие за лицето, което отдава работна сила, а се използва описателното съкращение: "работник/служител".

Разлика между работник и служител - за работник се приема лице, което полага предимно физически труд. А за служител се приема лице, което престира предимно интелектуален, умствен труд. Разграничението е относително, защото има трудови функции, при които е трудно да се различи физическият от умственият труд (напр. машинописка). В българското законодателство, различия в правното положение на работниците и служителите няма, с изключение на случаите на определяне на трудовото възнаграждение. Служителят е нещо различно от държавната служба (срв. Закон за държавния служител). Държавните служители не само отдават работната си сила, но и поемат, осъществяват и част от държавната власт (централната власт). Следователно в правното им положение присъства властническият елемент на правоотношението с други лица. Правоотношението на държавния служители възниква от особен акт - акт за назначение, който съдържа елементи, липсващи при частноправното трудово правоотношение.

За да участват в трудово правоотношение, работниците/служителите трябва да са трудово дееспособни. Трудова дееспособност: това е признатата и гарантирана от закона възможност едно лице да поема права и задължения, свързани с полагането на зависим труд и да ги упражнява лично. Това е качество на конкретната личност. Престацията не може да бъде отделена от носителя на работната сила (т.е. едно лице да поема права и задължения, а друго да ги изпълнява).

Правоспособността не може да се отдели от дееспособността. В трудовото право и двете възникват едновременно: правоспособност = дееспособност.

Настъпването на трудова дееспособност се определя от две предпоставки:

1. Достигане на определена минимална работна възраст - обуславя се от обстоятелството, че лицето трябва да притежава определена степен на физическа и психическа зрялост, за да е способно да поема права и задължения и само да ги изпълнява.

Зрялост - необходима е, за да може лицето да разбира поетите права и задължения, да ги упражнява, а от друга страна и за да се опази човешката личност, да няма неблагоприятни последици върху човека.

Общата минимална възраст за настъпването на трудова дееспособност - 16г. (чл. 301, ал.1 КТ). Тя е обща, защото се прилага, когато изрично не е установена друга минимална работна възраст. Установяването ú е свързано с медицински съображения (степен на разума и укрепване на тялото). КТ надминава разпоредите на Конвенция №138 на МОТ, в която минималната работна възраст е 15г. изискването за минимална работна възраст е императивно. Ако то се наруши, това влече недействителност на основанието за възникване на трудовото правоотношение.

Възможно е да се завиши минималната възраст - чл. 303, ал.1 КТ - 18г. възраст за приемане на тежки, опасни или вредни работи. Кои са тези работи е посочено в списък, издаден от МС. Това установяване на минимална възраст от 18г. е продиктувано от податливостта на младия организъм и стремежа той да бъде опазен

Тежки - свързват се с физически натоварвания;

Вредни - свързват се с влияние на неблагоприятни фактори, условия на околната среда;

- Възможно е установяване на по-ниска минимална възраст (три случая):

А) чл. 302, ал.1 КТ - 15г. за извършване на работи, които са леки и не са опасни или вредни за здравето и за правилното физическо, умствено и нравствено развитие на лицата;

Б) чл. 301, ал.3 КТ - по-ниска възраст от 13г. за момчета и 14г. за момичета е установена за ученически длъжности в цирковете;

В) чл. 301, а.3 КТ - не е посочена долна възрастова граница в областта на изкуствата.

Лицата, които не са навършили 15г. се приемат при особена хипотеза - Наредба за работата на лицата, ненавършили 15г. възраст. Достигнатата възраст се удостоверява с документ за самоличност или акт за раждане.

2. Подходящо здравословно състояние: доколкото правата и задълженията се осъществяват лично, необходимо е здравословното състояние (годност) да позволява от една страна работникът да може да изпълнява трудовата си функция, а от друга - трудът да не вреди на здравето на работника/служителя. Подходящото здравословно състояние се удостоверява с медицинско свидетелство. Установява се за всяка конкретна функция, за различните функции има различни изисквания.

Законодателството допуска за определени длъжности установяване и на други изисквания. Говори се за специална трудова дееспособност.

"Специална" - изразява се в специални изисквания за заемане на определени длъжности. Те се установяват в законодателството.

Допълнителните изисквания се установяват от работодателите, но при условие, че не се нарушава принципа от чл.8, ал.3 КТ, Конвенция 111 на МОТ и чл. 6 от Конституцията за забрана за дискриминацията.

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ на законодателството,които се поставят за заемане на някои длъжности:

Образователен ценз - изискване за професионална квалификация. Професионалната квалификация се изразява в определена степен на знания и умения, придобити по определен ред, необходими за извършване на определен род работа. Удостоверява се с диплом или други документи.

Служебен ценз - изразява се в изискване за определен трудов стаж. Трудов стаж - времето, прекарано на работа по трудово правоотношение или приравнени на него периоди. Предполага придобиване на определени практически умения и опит.трудовият стаж се удостоверява с трудова книжка.

Българско гражданство - изисква се за длъжности, свързани с осъществяване на държавната власт и опазване на националната сигурност: Президент, съдии, прокурори, следователи и т.н. Удостоверява се със документ за самоличност.

Чисто съдебно минало - липса на съдимост. Прилага се за длъжности, свързани с осъществяването на държавната власт, както и с боравене със стоково-материални ценности.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ, установени от работодателя - не трябва да противоречат на принципа за забрана на дискриминацията. Тези изисквания трябва да бъдат обусловени от характера на работата.

Положението на работника/служителя зависи от задълженията, а те са:

- за извършване на работата, заради която възниква правоотношението;

- за спазване на установения трудов ред;

- чл. 125 КТ - да изпълнява задълженията си добросъвестно и точно

"Добросъвестно" - да изпълни с добра воля, със съзнание за тяхната дължимост;

"Точно" - определя се от изискванията на работодателя и означава изпълнение в пълен обем, в необходимите срокове и с необходимото качество.

Чл. 8, ал.4 КТ - трудовите права и задължения имат строго личен характер. Отказът от тях, прехвърлянето са недействителни. Този характер се определя от характера на дължимата престация - работната сила. Конвенция номер 111 МОТ отностно забраната на дискриминация в труда