7. Психология на вербалното поведение

Вербални аспекти на комуникацията между хората по време на разпита. Ефективно е, когато се изпраща и приема смисълът.
Номинална семантика на изказа – в тълковния речник, неестествена е.
Индивидуализирана семантика – при социализиране на човека се осъществява социалният опит. Вербалното послание се получава в определен социален аспект. Това послание се дешифрира от самите нас – специална терминология, думите ги свързваме с личните си интереси, разбирания. (индивидуализираният смисъл – собственият, индивидуализиран, социален опит). Темата, съдържанието, предметът на разговора също се тълкува индивидуално.

Вербалното послание има своя логика (логичност) – психологичната логика е субективна.
- аргументираност на речта
- истинност на речта
- интонация – артикулирането на смисъла. Модификацията на смисъла, която се носи от вербалното послание. Тя може да засили/опровергае онова, което се твърди вербално
- сила на гласа – нюансиране на смислите
1) бързина/темпо на речта – бързият темп може да се интерпретира като проблем, който е функционален, невропсихологичен; като това, че човекът знае много и иска да каже много за кратко време; като параван поради липса на готовност/подготвеност. Когато бързоречието не носи смисъл, се усеща, че нищо не се казва всъщност; също така бързият темп може да се тълкува и като индикация за емоционална привързаност.
2) Бавна реч – за индикиране на солидност, тежест. Речта трябва да бъде подготвена, претеглена. Бавността като мудност обаче говори за човек, който не се интересува въобще, на който му е все едно. Ритъмът на речта е свързан с биологичните процеси в организма. Ритмиката е естественост, хармония. Речта влияе върху емоцията.
- паралексикално (паравербално) – паузата в речта черпи психологичен смисъл от това, което е преди и след нея. Паузата активира вниманието като критичност, като оценка. Иска да се обърне внимание без да се натрапва; диалект/ жаргон – не трябва да се използва, нито паразитни думи.
- Пространството на експресията – онова, което човек излъчва в пространството без да говори. Структурни компоненти:
• мимика (изражение на лицето). Вербалното влияние винаги се цензурира от адресата, разсъдъчното е съзнателно, а съзнанието е социален индивидуален опит.
• Поза на тялото, движение, позиция (място в пространството), дистанция, външен вид (структурата на тялото, облеклото, аксесоарите), аромат, допир
Експресията заобикаля цензурата – въздейства директно. Това е универсалният език, без значение дали на другия ще му се хареса или не.