61. Водене на чужда работа без натоварване.

Правната уредба се съдържа в чл.60-62 ЗЗД.
Чл.60. Който предприеме управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, длъжен е да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме.
Той е длъжен да се грижи за работата, както ако би бил упълномощен.
Неговата отговорност може да бъде намалена с оглед на особените обстоятелства, при които той е поел грижата за чужда работа.

Чл.61. Ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им.
Ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му.
Ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания,последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване.

Чл.62. Ако заинтересуваният е одобрил управлението на работата, важат правилата за пълномощието.

Воденето на чужда работа има за цел да уреди последиците, когато едно лице се намеси в делата на друго лице и то само и единствено за да му помогне. Юридическите факти при воденето на чужда работа са взаимно свързани. Те са:

1. чл.60 ЗЗД – предприемане на чужда работа.
Воденето на чужда работа е правна фигура с поне два участника – единият се нарича – управител /гестор ,а другия – заинтересован /доминус/

Елементи:
1. Извършване на действие – насочено към благоприятен ефект в чужда правна сфера;
2. Субективен елемент – знание у гестора, че работата е чужда;
3. Отсъствие на правно задължение на гестора да действа в интерес на доминуса. Ако има такова правно задължение, това не е воденето на чужда работа.
Ако ги има тези три елемента за гестора възниква задължение да продължи необходимите действия в интерес на заинтересования, докато той сам поеме работата.
Грижата на гестора е грижата на добър стопанин.

По-насетне може да стане така:
І. Неизпълнение на задълженията за воденето на чужда работа с дължимата грижа за определен момент. За гестора договорна отговорност за неизпълнение, тъй като гестора има облигационно задължение.
ІІ. Ако гестора изпълни задължението си – се осъществява следващия юридически факт.

Три групи последици:
1. Ако управителя е сключил сделки с трети лица от името на заинтересования – заинтересования става страна по тези сделки.
2. Ако управителя е поемал задължения от свое собствено име – той си остава длъжник по тях, но заинтересования е длъжен да го замести. Ако гестора е изпълнил тези задължения – тогава той има вземания за направените необходими и полезни разноски.
3. Воденето на чужда работа е безвъзмездно.

Други хипотези /особени/:
1. Воденето на чужда работа в собствен интерес – тук управителя предприема действия в интерес на третото лице, но те имат благоприятен ефект и за него.
2. Когато гестора е предприел работа против волята на заинтересования – ЗЗД препраща към правилата за неоснователно обогатяване и то към общия състав на неоснователното обогатяване.
3.Когато заинтересования одобри работата без значение какво е свършил гестора. Одобряването е едностранно волеизявление и отношенията се уреждат според правилата на договора за поръчка между гестора и заинтересования.

<< Назад към Лекции по облигационно право