Носителите на тези две категории по ал. 1 и ал. 2 са носители на тази информация и представляват данни, които се нанасят в кадастрални карти и се записват в кадастралните регистри.
В закона е определено кои са възможните самостоятелни обекти на кадастъра – това са поземлени имоти, сгради (включително и тези в груб строеж) и самостоятелни обекти или части от сграда. Поземленият имот е основната единица в кадастъра. В чл. 24 ЗКИР е дадено легално определение на поземлен имот. То прилича на легалното определение дадено в пар. 3, т. 2 ЗУТ.
Законът определя правилата за начинът, по който се описват имотите в кадастъра. Всеки имот получава уникален номер, идентификатор. Основните кадастрални данни за поземлените имоти са центърът, границите, площта, трайното предназначение. За сградите данните, които се събират са идентификатор (или идентификатори), застроена площ, етажност, предназначение и адрес. За самостоятелните обекти в сгради се събират идентификатор, местонахождение, етаж, предназначение.
Понятие за самостоятелен обект в България се извежда от този закон и от Закона за собствеността (ЗС). Това е етаж или част от етаж. Ако на един етаж или една сграда има няколко собственици, отразяването е за всеки имот и за всеки собственик. В най-чистия случай самостоятелен етажен имот е жилището. Легално определение на жилището е дадено в чл. 40 ЗУТ, а не в преходните и заключителните разпоредби (както би трябвало да се очаква).
2. Кадастралната карта представлява начин за представяне на кадастъра и е негова форма. Тя се изработва в графичен вид върху традиционен носител и в цифров вид. Съдържанието й се определя в чл. 29 ЗКИР.
Кадастралните регистри служат за събиране на информация и нейното съхранение. Освен тях съществуват и информационни системи на ведомствата, които поддържат такъв тип информация – МВР, БДЖ, Министерството на отбраната.