5. Трудово правоотношение

Категорията Трудово правоотношение е основна категория на трудовото право. Категорията е основание за създаване на самостоятелен правен отрасъл, който да регулира тази група правоотношения и основание за отличаване на трудовото право от останалите правни отрасли. Категорията е доктринално понятие, научна абстракция, създадена от трудовоправната наука. Научна абстракция - това е обобщение на правната мисъл, създадено въз основа на правните норми.

Категорията Трудово правоотношение е създадена в Германия от Хуго Зинцхаймер. У нас тя е възприета от Германия чрез руската правна система - проф. Николай Александров, Роман Литниц и др. В България тя е въведена от Л. Радоилски, Милованов, В. Мръчков. В англо-саксонската правна система, която поначало не борави с правни абстракции, се използва понятието - employment retaliation - означава отношение, свързано с трудовата заетост, отношение по наемане на работа.

Трудовото правоотношение е свързано с полагане на зависим труд. Зависимост - има се предвид че, трудът се полага за друго лице, не за носителя на работна сила. Зависимостта е най-често икономическа, тъи като трудът се полага срещу насрещна престация. Носителят на работна сила също така се намира и в организационна зависимост - длъжен е да се подчинява на работодателя.

Понятие за трудово правоотношение

То се извежда въз основа на общото понятие за гражданско правоотношение от Общата теория на правото, съобразно с полагането на труд, като обект на трудовото правоотношение. Освен доктринално, понятието Трудово правоотношение е и легално. Възприето е и се използва от законодателството. Законодателят признава неговото наличие и създава съответните правни разпоредби в трудовото законодателство - чл.124 КТ, Глава XVI КТ Прекратяване на трудовото правоотношение.

Понятието е възприето и в други правни отрасли, свързани с полагането на труд - Кодексът за социално осигуряване и другите нормативни актове на осигурителното право постоянно боравят с трудовото правоотношение, като основание за обществено осигуряване на гражданите. Използва се също и в ЗЛС - възнаграждение за непълнолетни и т.н. Доктриналното понятие за трудово правоотношение обаче, се отличава от легалното. Доктриналното понятие е обобщено, изгражда родова категория за трудовото правоотношение. Легалното понятие се свързва с един от двата вида трудови правоотношения - индивидуални (чл.1, ал.2 и чл.86, ал.1 КТ) и колективни (чл.2 КТ). За краткост на израза, законът не посочва винаги вида трудово правоотношение. Видът се извлича чрез систематично тълкуване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Трудовото правоотношение е регулирано от правото обществено отношение между наемните работници и техните работодатели и техните общности, при и по повод полагането на зависим труд.

Характеристика на трудовото правоотношение

Трудовото правоотношение е обективно съществуващо обществено отношение. Категорията е съдържателна, а не формална абстракция. Трудовото правоотношение не се създава от правото, правото го преднамира. То е обществено отношение, защото се развива между хората при полагане на зависим труд. Като обществено отношение, трудовото правоотношение представлява връзка между хората по повод използването на работната сила на едно лице, чрез въздействието ú върху средствата на производство на друго лице. Като отношение между хората, трудовото правоотношение се проявява чрез тяхната воля. Следователно, то е правно регулирано. Като отношение между хора, трудовото правоотношение се развива по повод използването на работната сила на човека. Трудовото правоотношение се развива по повод непосредственото прилагане на работната сила към средствата за производство, при функционирането на работната сила, при полагането на човешки труд. Трудовото правоотношение може да се развива, като обективно отношение вън и независимо от правото, но като обществено отношение, то е волево и следователно може да се регулира от правото. За разлика от останалите обществени отношения, свързани с полагането на труд, трудовото правоотношение е отношение, в което правото влага ред и сигурност чрез предоставянето на права и възлагането на задължения на участниците в тези отношения. Специфичният предмет на правоотношението обуславя и специфичен механизъм за въздействие върху него - специално уреждане на реда за възникване, съдържание и прекратяване на трудовото правоотношение. Трудовото правоотношение се урежда обективно от правните норми. Установяват се основанията за възникване и прекратяване, съдържанието на правоотношението и контролът за прилагане на правната норма.

Обект на трудовото правоотношение

Това е полагането на зависим труд - чл.1 (2) КТ. Установяването на тази разпоредба от една страна изяснява предмета на трудовото право и КТ. Освен това тя има строго юридическо значение - въведената през 1996г. разпоредба на чл.1 (2) КТ е насочена и към случаите на заобикаляне на закона - прикриването на трудови правоотношения най-често с облигационни. Гаранция за спазването на това правило е чл.405а (1) КТ - санкция, налагана от Инспекцията по труда.

Полагането на зависим труд се характеризира на първо място чрез труда - човешката работна сила като съвкупност от физически и психически възможности за труд в момента на неговото осъществяване, функция на работната сила. Не всеки труд се регулира от трудовото правоотношение (напр. домакинската работа). Трудовото право урежда зависимия труд, който едно лице не организира за своя сметка, а извършва за другиго. Тогава носителят на работна сила е по-уязвим, намира се в юридическа зависимост от установените от работодателя изисквания за труд. Носителят на работната сила е и социално по-слаб - обикновено няма други блага освен своята работна сила. В това се състои същността на правото на труд - лицата да получат достъп до необходимите им материални и духовни блага чрез работната си сила. Това е основанието за закрила на труда, предвидено в чл.16 от Конституцията и чл.1 (3) КТ.

През XVIII-XIX век регулирането на трудовите правоотношения се освобождава от гражданските отношения и по-специално от договора за наем на работа. Зависимият труд се характеризира с това, че изгодите и рискът от използваната работна сила са за работодателя. Той е собственик на произведеното и ползва благата, но същевременно за него е и рискът от неосъществяването на работна сила - болест, трудова злополука - длъжен е да изплати обезщетение на работника и семейството му. Върху работодателя е и отговорността от повреда в имуществото, причинена от работника. Последният отговаря само до размера на трудовото си възнаграждение.

Трудовото правоотношение урежда полагането на труд - процеса на ползване от работодателя на чужда работна сила.

Страни по трудовото правоотношение

Това са носителите на права и задължения при полагането на зависим труд - наемния работник/служителя и работодателя.

Наемният работник/служител – той е физическо лице, което отдава работната си сила. Наемен - защото отстъпва част от личната си свобода срещу насрещна престация. Работна сила притежава само живата човешка личност, тя не може да бъде отделена от нея. В трудовото правоотношение работникът/служителят може да участва като отделно физическо лице. Тогава обект на трудовото правоотношение е индивидуалният интерес от полагане на труда - изразява се в получаване на трудово възнаграждение срещу полагане на труд. Това е от жизнено значение за работника/служителя - свързано е с неговото съществуване, самочувствие, място в обществото.

Работникът може да участва и като общност или с общност от работници и служители в трудовото правоотношение, когато те имат нужда от по-голяма закрила и по-добри условия за работа. Такава общност може да бъде трудовият колектив - общност от работници и служители, които работят по индивидуално трудово правоотношение с работодателя. Трудовият колектив може да функционира в трудовите правоотношения непосредствено, чрез Общото събрание на работниците/служителите. За разлика от други страни, у нас трудовият колектив няма особено много правомощия - свързани са най-вече с начина на разпределение на средствата за социално-битови и културни нужди - чл.293 (1) КТ. Работниците/служителите могат да участват и чрез избрани служители от ОС - чл.7 (2) КТ.

Ако отделният работник/служител участва в трудовото правоотношение - отношението е индивидуално, индивидуален интерес срещу работна сила. Ако участва с общност - това е колективно отношение, което се развива по повод общите интереси по полагане на труд. Общността може да участва и чрез професионална (синдикална) организация. Съгласно чл.49 (1) от Конституцията и чл.4 КТ професионалната (синдикалната) организация е законен представител на интересите на работниците и служителите (срв. чл.4, ал.2 КТ). Най-характерната форма на изявява и дейност на синдикатите е колективното преговаряне - чл. 51а (1) КТ.

Работодателят - това е другата страна в трудовото правоотношение. Легална дефиниция се съдържа в Параграф 1, т.1 от ДР на КТ – Работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Най-общо работодателят е лице, ползващо чужда работна сила, като получава изгодите от функционирането ú. Участва най-вече, като страна в индивидуалното трудово правоотношение, а в колективното правоотношение - чрез трудовия колектив или професионална организация.

И работодателят може да участва, както като отделен работодател, така и чрез общност от работодатели. Той има свои интереси от използването на чуждата работна сила. Участва чрез общност от работодатели само като страна по колективните трудови правоотношения със синдикална организация(и). Общността от работодатели е работодателска организация. Съгласно чл.49 (3) КТ и чл.5 КТ работодателските организации са законни представители на общите интереси на работодателите, свързани с използването на чужда работна сила (срв. още чл.5, ал.2 КТ). На основание чл.3 (1) КТ и държавата участва в трудовите правоотношения.

Съдържание на трудовото правоотношение

Както всяко правоотношение, така и трудовото правоотношение се характеризира със своето съдържание. Това е съвкупността от правата и задълженията на страните по него. Различно е съдържанието на индивидуалните и колективните трудови правоотношения. Това, което ги обединява, са условията за полагане на наемен труд. Чл.1 (1) КТ позволява двата вида правоотношения да бъдат обединени в две категории, съгласно непосредственото им съдържание:

Трудови правоотношения в тесен смисъл (същински трудови правоотношения) - развиват се при предоставяне на работната сила на едно лице в полза на друго. Това са отношения по непосредственото полагане на труд. Свързани са с работното време, трудовото възнаграждение, безопасни условия за труд и т.н.;

Трудови правоотношения в широк смисъл - не се развиват при непосредствено свързване на работна сила със средства за производство, но са в пряка зависимост със същинските, защото съществуването им се обуславя от тях. Една категория са насочени към създаване на същински трудови правоотношения (те съществуват за това), като например придобиването на професионална квалификация - чл.229 КТ. Други осигуряват функционирането на същинските трудови правоотношения, развиват се успоредно с тях - контрола за спазване на правната уредба на трудовите правоотношения, за осигуряване на нормалното им и законосъобразно развитие - чл.399 КТ. Има и отношения, които предполагат преди това развили се същински трудови правоотношения, те произхождат от тях - трудовия стаж - чл.351 КТ.

Трудовите правоотношения могат да бъдат различни с оглед тяхната обособеност. В голямата си част са самостоятелни. Има обаче и такива, които са част от друго сложно правоотношение и полагането на труд е само елемент от това правоотношение - кооперативното правоотношение между член-кооператора и кооперацията. Тук трудовото правоотношение не е обособено (срв. Параграф 2 от ДР на КТ - нормите на КТ се прилагат спрямо тези правоотношения, доколкото самото правоотношение го позволява). Така е и при представителните органи - депутатски трудови правоотношения.