59. Специални състави на неоснователно обогатяване.

Правната уредба се съдържа в чл.55 – 58 ЗЗД.
Чл.55 визира три фактически състава с по два елемента за всеки от тях – даването, респективно получаването на имуществено благо и липсата на основание. Даването представлява чисто фактическо разместване на блага. Получаването – също. Липсата на основание може да се предяви по три различни начина:

1. Даване на нещо при наличието на липса на основание – напр. изпълнение по нищожна сделка, по вече развален договор, по нищожен административен акт.

2. При отпаднало основание – в момента на даване юридическите факти и правоотношението са съществували. Но в последствие те са отпаднали и то с обратна сила. Напр. престация по договор, който в последствие бива развален – основанието изчезва.

3. Разваляне с оглед на т.нар. неосъществено основание. Тук правоотношението възниква при фактически състав. Даването става, преди да се осъществи целия състав. Напр. при сделки с отлагателно условие. Престирано е след сделката, но преди сбъдването на условието. Ако условието не се сбъдне – даденото се оказва без основание.

Правни последици при неоснователно обогатяване
Независимо кой от трите състава да се е осъществил, възниква едностранно правоотношение, при което за едното лице възниква задължение да върне в натура даденото без основание. Ако даденото е лично отношение, връща се напр.равностойност.
Когато, въпреки че се е осъществил специалния състав по чл.55 не възниква неоснователно обогатяване /т.нар.съзнателно изпълнение на нравствен дълг/, нравственото задължение се превръща в естествено задължение. Не се изисква връщане на даденото. Напр. при отношенията родител – деца. След навършване на 18 год.повечето родители продължават да си гледат децата, въпреки, че те са пълнолетни
.
Чл.56 ЗЗД – погрешно изпълнение на чужд дълг. Напр. едно лице дава на кредитора, като грешно си е мислело, че е длъжник.

Чл.57 ЗЗД – какво се връща ако неоснователното обогатяване е вещ – връща се равностойността. Ако вещта е прехвърлена след като лицето е знаело, че трябва да я върне – дължи нейната действителна равностойност.

Чл.58 ЗЗД – връщане от недееспособен – ако даденото е получено лично от недееспособния , той дължи връщане само на това, което е отишло в негова полза. Лицето трябва да е недееспособно към:
1. Момента на получаване на благото;
2. Момента на искане на връщането;
3. И към двата момента.
От тези варианти верният е първия.

<< Назад към Лекции по облигационно право