53. Изработка – понятие и ограничения. Задължения на страните.

Договора за изработка – е съглашение, по силата на което едно лице наречено изпълнител, изработващ се задължава самостоятелно и на свой риск да създаде определен трудов резултат срещу възнаграждение, което насрещната страна наречена възложител се задължава да му плати.

Правната уредба на договора за изработка се съдържа в чл.258 ЗЗД - С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.

Характеристики на договора за изработка – той е двустранен, възмезден, консесуален, казуален и неформален. Писмената форма има само доказваща функция.

Предмет на договора – създаване на траен резултат – две категории:
1. Когато предмета се материализира във вещ;
2. Когато не се материализира, т.е. човешко поведение.

В българското право няма договор за услуга. Така, че когато резултата не е материален пак е договор за изработка – напр. обучение. Договорът не може да има за предмет извършване на правни действия. Такъв договор е договор за поръчка.

Изпълнителя – изпълнява самостоятелно и на свой риск, т.е. в договора се уговаря само изпълнението, но как точно ще го направи – сам решава т.е.няма подчиненост. Риска от неуспех носи той.

Задължения на страните:
1. На изпълнителя:
а/ задължение за даване на траен резултат;
б/ задължение да уведоми възложителя, когато трайния резултат се създава с материали на възложителя и по проект на възложителя за всички недостатъци. Ако не уведоми възложителя, изпълнителя ще носи отговорност за трайния резултат. Когато уведоми е възможно:
- възложителя да отстрани недостатъците;
- възложителя не прави нищо;

Изпълнителя може да избира между двете възможности: да се откаже едностранно от договора или да го изпълни с дадения му материал, при което няма обаче да носи отговорност за вреди от недостатъци.
в/ задължение да допуска възложителя за текуща проверка, въпреки, че възложителя няма право да нарежда на изпълнителя.
г/ когато трайния резултат е вещ, изпълнителя има задължение да я предаде на възложителя.

2. На възложителя:
а/ задължение за изплащане на възнаграждението. Дължи се уговореното, като законът допуска да се определи възнаграждение по единична цена за материалите и труда. Рискът от изменение на цените се носи от възложителя, т.е. уговорено възнаграждение се променя ако се променят цените на материалите.
б/ задължение за установяване на фактическа власт върху трайния резултат, ако той е свързан с вещ.

<< Назад към Лекции по облигационно право