Чл.258. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.
Договора за изработка – е съглашение , по силата на което едно лице наречено изпълнител , изработващ се задължава самостоятелно и на свой риск да създаде определен трудов резултат срещу възнаграждение , което насрещната страна наречена възложител се задължава да му плати.
Характеристики на договора за изработка – той е двустранен , възмезден , консесуален , казуален и неформален.Писмената форма има само доказваща функция.
Предмет на договора – създаване на траен резултат – 2 категории:
1.когато предмета се материализира във вещ;
2.когато не се материализира , т.е. човешко поведение.
В българското право няма договор за услуга. Така, че когато резултата не е материален пак е договор за изработка – напр.обучение.Договорът не може да има за предмет извършване на правни действия.Такъв договор е договор за поръчка.
Изпълнителя – изпълнява самостоятелно и на свой риск , т.е. в договора се уговаря само изпълнението , но как точно ще го направи – сам решава т.е.няма подчиненост.Риска от неуспех носи той.
Задължения на страните:
1.На изпълнителя:
а/ задължение за даване на траен резултат;
б/ задължение да уведоми възложителя , когато трайния резултат се създава с материали на възложителя и по проект на възложителя за всички недостатъци.Ако не уведоми възложителя , изпълнителя ще носи отговорност за трайния резултат.Когато уведоми е възможно:
- възложителя да отстрани недостатъците;
- възложителя не прави нищо;
Изпълнителя може да избира между двете възможности:да се откаже едностранно от договора или да го изпълни с дадения му материал , при което няма обаче да носи отговорност за вреди от недостатъци.
в/ задължение да допуска възложителя за текуща проверка , въпреки , че възложителя няма право да нарежда на изпълнителя.
г/ когато трайния резултат е вещ , изпълнителя има задължение да я предаде на възложителя.
2.На възложителя:
а/ задължение за изплащане на възнаграждението.Дължи се уговореното , като законът допуска да се определи възнаграждение по единична цена за материалите и труда.Рискът от изменение на цените се носи от възложителя , т.е. уговорено възнаграждение се променя ако се променят цените на материалите.
б/ задължение за установяване на фактическа власт върху трайния резултат , ако той е свързан с вещ.
