52. Влог.

Влог – съглашение, при сключването на което влогодателя предава на влогоприемателя една движима вещ, който се задължава да я съхранява, пази и после да я върне.

Характеристики на договора:
1. Реален договор;
2. Предмет на договора – винаги движима вещ;
3. Безвъзмезден – но е възможно за се уговори възнаграждение за влогоприемателя, тогава става възмезден.
4. Едностранен договор /когато е безвъзмезден/.Ако е възмезден – е двустранен договор от самото си сключване.
5. Неформален договор.

Задължения на страните:
Влогоприемател:
1.Да пази и съхранява вещта:
а/ да пази – да предотвратява физически посегателство;
б/ да съхранява – да я поддържа в състояние, при което се запазват нейните качествени показатели.
2. Влогоприемателя няма право да използва вещта. Тази забрана е диспозитивна.
3. Да върне вещта, когато договорът за влог се прекрати.

Влогодател:
1. Ако има клауза за възнаграждение – да плати уговорено възнаграждение.
2. Може да има задължение за възстановяване на разноските – в зависимост от това дали договорът е безвъзмезден или не. При безвъзмезден влог, влогодателя е длъжен да възстанови всички разноски. При възмездния – влогоприемателя понася обикновените разноски, а влогодателя трябва да му възстанови извънредните и необходимите разноски. Има възстановяване и за нанесени вреди от скрити недостатъци.

Прекратяване – Ако е безсрочен договорът – всяка страна може да го прекрати, давайки предизвестие. Ако е срочен договора – с изтичане на срока. Влогоприемателя при срочен влог няма възможност да прекрати предсрочно договора. Влогодателя може – но трябва да заплати определено обезщетение.
С прекратяване на влога за влогодателя възниква право да си получи вещта обратно. Ако не я получи изпада в забава на кредитор. При забава на влогодателя се намалява дължимата грижа от страна на влогоприемателя. От тук нататък влогоприемателя отговаря само за умисъл и груба небрежност. Влогоприемателя може да се освободи от задължението си, т.е. да иска от РС да бъде овластен да я продаде на публична продан, съгласно ТЗ. След овластяването и продажбата, той си удържа вземанията, които има и остатъкът влага в банка на името на влогодателя. С това се счита, че е предал вещта.

Особени видове влогове:
1. Необходим влог – в зависимост от обстоятелствата на сключване на договора:
а/ при различни природни сили или обществени бедствия;
б/ когато е обичайно вещите да се дават на влог – кина, театри, ресторанти.
При необходима влог има особеност в режима на доказване – не може да бъде доказван със свидетелски показания, това е изключение от чл.133(1) б / в ГПК.
Чл.Чл.133.(1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се касае:
а) за установяване на правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт;
б) за опровергаване съдържанието на официален документ;
в) за установяване на обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 1000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;

2. Неправилен влог – особеното тук е в предмета му – пари или заместими вещи. Възниква възможност при сключването на договора за влог правото на собственост на тези вещи да премине от влогодателя върху влогоприемателя. Стане ли влогоприемателя собственик – той има само едно задължение – да върне еквивалента на вложеното. Типични сделки заем-влог са банковите влогове по разплащателни и текущи сметки.
При обикновен договор за влог – има влогодател и влогоприемател. Влогодателя дължи възнаграждение. При неправилния договор за влог – влогоприемателя дължи възнаграждение на влогодателя.




Правната уредба е дадена в чл.250 – 257 ЗЗД.
Чл.250. С договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне. Влогоприемателят няма право на възнаграждение, освен ако то е уговорено.

Чл.251. Ограниченията за доказване със свидетелски показания не важат,когато влогът е наложен от някое бедствие, като пожар, наводнение или друго изключително събитие, а също и когато вещта се предава на служител при посещение в театър, клуб, ресторант или други такива места.

Чл.252. Влогодателят може всякога да поиска връщането на вложената вещ и на получените от нея плодове, даже и да е уговорено, че влагането ще трае определено време. В тоя случай влогодателят дължи възнаграждение само за времето, през което вещта е била пазена, обаче той трябва да заплати на влогоприемателя разноските, които той е направил с оглед на уговореното времетраене на влога.
Вложената вещ се връща на разноски на влогодателя в мястото, където е трябвало да се пази.

Чл.253. Влогоприемателят не може да използува вещта без съгласието на влогодателя. В противен случай той дължи възнаграждение за ползуването и отговаря съгласно ал. 3 на чл. 244.
Влогоприемателят е длъжен да пази поверените му вещи с грижата на добърстопанин.

Чл.254. Влогодателят е длъжен да заплати извънредните разноски за запазване на вещта, ако те са били необходими и неотложни, а когато влогът е безвъзмезден - и обикновените разноски.
Той отговаря за вредите и особените разноски, причинени от скритите недостатъци на вложената вещ, ако влогоприемателят не ги е знаел.

Чл.255. Ако не е бил уговорен срок за пазене на вещта, влогоприемателят може да се освободи от задълженията си по влога, като предизвести влогодателя и му даде достатъчен срок, за да си вземе вещта.
Ако до изтичане на определения в договора или в предизвестието срок влогодателят не вземе вещта, влогоприемателят отговаря след изтичане на срока само при умисъл и груба небрежност и може да поиска от районния съд разрешение да продаде вложената вещ на публична продан. От получената цена се заплащат вземанията на влогоприемателя, а остатъкът се влага в банка на името на влогодателя.

Чл.256. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).

Чл.257. Дори когато дадените за пазене вещи са заместими, влогоприемателят няма право да се разпорежда с тях, освен ако това му е било разрешено от влогодателя.
В този случай важат правилата за заема.
Разпореждането на ал. 1 не се прилага по отношение на банките и на Спестовната каса.

<< Назад към Лекции по облигационно право