4. Преддоговорни отношения.

Институтът на преддоговорните отношения е уреден в чл.12 ЗЗД.
Чл.12. При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действат добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение.
Договорът е сключен, щом страните постигнат съгласие. От този момент между тях възникват договорни отношения. От момента на предложението между договарящите се установяват отношения, които наричаме преддоговорни.

Задължения на страните:
1. Всяка страна е длъжна да осигури действителност на бъдещия договор – чл.28(3) ЗЗД. Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които ѝ са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.

2. Задължение на всяка страна е да предпазва другата в процеса на водене на преговора.

3. Да не се прекъсват без достатъчно предизвестие водените преговори.

Преговорите не обвързват страните със сключване на договор.

Задължението – е юридически задължително, санкционирано по нашето законодателство. Когато една страна не изпълни нещо и другата страна претърпи вреди, неизправната страна трябва да я обезщети за вредите – това е преддоговорната отговорност.

Фактически състав:
1. Поведение;
2. Противоправност;
3. Вреди;
4. Причинна връзка между противоправността и вредите;
5. Вина.

Противоправност – изразява се в нарушаване на предписаното от закона изискване за добросъвестно водене на преговори и сключване на договора.

Проблемът се състои в това,че договорът е сключен след като страните постигнат съгласие. От този момент между тях се пораждат договорни отношения. Но това не означава, че до този момент между тях не са съществували правнорелевантни отношения. Още в момента, в който страните биват поставени във връзка в съприкосновение една с друга, с цел да постигнат определен резултат по договорен път - още тогава се установява правно релевантна връзка между тези страни. И преди приемането на офертата между страните възникват отношения и продължават до приемането на направената оферта. Тези отношения наричаме преддоговорни.

1. Правно релевантна връзка възниква между тях още с получаването на предложението. Сам законът е придал задължителна сила на офертата.
2. Предложението поражда преддоговорни задължения. Не трябва да се забравя, че за да се стигне до офертата страните са комуникирали помежду си.

Съдържание на преддоговорните отношения
Чл 12 ЗЗД установява един общ мащаб. Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действуват добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение. Изисква се всеки да се отнася с добросъвестност, честност, внимание. Трябва да е налице взаимно доверие между страните

По-важните преддоговорни задължения са:
1. Страните трябва да доведат до знанието на другата страна всички обстоятелства, които тя трябва да знае по договора. Това са задължения за взаимно уведомяване. Заема първо място сред задълженията. Това задължение е налице и когато премълчаването на някое обстоятелство би попречило да се реализира стопанската цел на договора и при знанието им другата страна не би се съгласила да сключи договора.
2. Задължение на страните да НЕ прекъсват произволно преговорите, особено при по-сложни договори, където още по време на преговорите се правят разноски.
3. Задължение за полагане на грижа. Всяка от страните трябва да вземе мерки за изпълнение на договора, ако той се сключи.
4. Задължение да обезпечи валидността на престирания договор.
Тези задължения са преддоговорни защото все още няма сключен договор.
Неизпълнението на тези задължения може да се вмени във вина на съответната страна. Тя се нарича преддоговорна вина или вина при договаряне.




Това води и до т.нар. преддоговорна отговорност. Тя произтича от действията извършени по повод сключването на договора. Тя не е деликтна, защото няма деликт като умишлено виновно деяние.

Отговорностите:
Чл.12 ЗЗД е точен: "При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действат добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение".
Какъв ще бъде размера на обезщетението? Кои вреди се дължат: позитивните или негативните?

Позитивни - претърпените загуби от страната в резултат на недобросъвестното водене на преговорите.
Негативни - които страната претърпява от несключването на договора.

В една хипотеза ЗЗД счита, че се дължат негативните вреди. Това е хипотезата на чл.28(3) ЗЗД. "Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които ѝ са причинени от сключването на унищожаемия договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или е знаела за грешката". До доказване на противното закона предполага, че не е извинима грешката на този, който иска унищожаването на договора на това основание, и затова свързва унищожаването на това потестативно право със заплащане на обезщетение на другата страна. Т.е. смята се, че трябва да бъдат поправени само негативните вреди, а това са вредите, които другата страна претърпява от това, че е сключила договора, че се е доверила на неговата валидност. Тези вреди съставляват разликата между имущественото състояние на увредения преди и след сключване на договора. Този текст би могъл да се приложи и по отношение на нищожност поради невъзможен предмет .
Негативният интерес ще трябва да бъде покрит и в случая, когато преговорите биха били прекъснати без достатъчно основание.

Във всички останали случаи обаче ще важи чл. 12, който не ограничава дължимото обезщетение в границите на негативният интерес. Тоест, увреденият има право да претендира позитивният си интерес.
По силата на този текст увреденият има право да претендира позитивния си интерес, положителните си вреди - тези които претърпява не от несключването на договора, а от неточното изпълнение на сключения договор.

Терминът вина на договарянето се споменава в чл 254 ал 2 ЗЗД ; чл 247 от ЗЗД
В някои текстове законът свързва преддоговорната вина с отговорност поради неизпълнение. Тук се изключва всяко съмнение че се дължат позитивните вреди (230 ал 2 ЗЗД)

Чл. 247. Заемодателят дължи обезщетение за вредите, причинени на заемателя от скритите недостатъци на заетата вещ, ако умишлено или поради небрежност не ги е съобщил на заемателя.

<< Назад към Лекции по облигационно право