4. Съзнавано и несъзнавано

Субектът – това е съзнаващия се индивид. Несъзнаваното е недостъпната за субекта част от разума. Идея и представа за същността на несъзнанието се добива индиректно чрез определени прояви в поведението. Самото поведение е дериват на вътрешния свят на човека. При обратния анализ – налагането на модела на поведение върху очертанията на вътрешния свят се забелязва определено разминаване. Не може да се намери и пълно и едностранно обяснение за определени постъпки на субекта, които в сравнение със съзнателния поведенчески модел могат условно да бъдат наречени „грешки на поведението”. Освен тях могат да присъстват и потресаващи епизоди в живота на даден човек, които да са в разрез с неговото вътрешно съзнание и да са невъзможни за индивида да бъдат обяснени. При силно противоречие между постъпките и вътрешния свят на индивида е възможно дори неговото дистанциране от случилото се. Психологията отново обяснява подобни необичайни постъпки в много случаи с несъзнието.

Несъзнанието, също както и съзнанието, включва в своята същност два основни типа информация: исторически опит и индивидуалния социален опит. Историческият опит в началото се е предавал устно, по-късно се създават и много писмени паметници. Социалният опит на субекта бива получен с помощта на неговото субсензорно възприятие. Човек възприема света чрез своите пет сетива – слух, зрение, обоняние, вкус и допир. Получената информация достига до мозъка, който я обработва и съхранява. В повечето случаи индивидът осъзнава достигналата до него информация. Съществуват и обаче такива, в които тя достига до него без той да си дава сметка за това. Тези недиректно възприети картини, сигнали и т.н. попадат в несъзнанието – те не биват отчетени съзнателно, но въпреки това понякога повлияват на чувствата и поведението. Това влияние зависи и от физическата кондиция на индивида – дали е болен, уморен, напрегнат и т.н. Физическата кондиция заедно с несъзнанието оставят отпечатък върху работата на съзнанието. Те влияят върху мисълта, настроенията, идеите и асоциациите. С изчуването на тези процеси в творчеството се занимава евристиката.