44. Договор за гледане и издръжка. Рента.

Договор за прехвърляне на вещ срещу гледане и издръжка – това е съглашение, по силата на което едната страна /прехвърлител/ се задължава да прехвърли свое право или съвкупност от такива, срещу задължението на другата страна /преобретател/ да го гледа и издържа.

Договор за рента – съглашение, по силата на което едно лице /рентиер/ се задължава да прехвърли право, а насрещната страна се задължава да извършва периодични плащания – рента.

И двата договора нямат нормативна уредба! Те са двустранни и възмездни. Те са с оглед на личността на прехвърлителя /кредитора/. Договорите имат алеаторен характер. Могат да се сключат пожизнено или за определен срок.

Форма на договорите – зависи какво право или съвкупност от права се прехвърлят.

Задължения на страните. 
Прехвърлителя има две задължения:
1.Задължение да прехвърли правото или съвкупността от право. Ако предмет на договора е вещно право, прехвърлителя има задължение и за предаване на вещта.

2. Ако предмет на договорите е вещ стои отговорността на прехвърлителя за евикция и за недостатъци. Има аналогия с договора за продажба - прилагат се неговите правила. Само не може да се приложи намаляване на престацията.

Преобретателя има задължения:
1. При рента – периодична парична престация;
2. При договор за гледане и издръжка – необходимите грижи и издръжки. Този договор се сключва в полза на прехвърлителя, така че гледането и издръжката се съобразяват с неговия стандарт на живот. Ако стандарта на преобретателя е по-висок, то към него трябва да бъде приравнен и стандарта на прехвърлителя.

Прекратяване на тези договори:
1. Смърт на прехвърлителя;
2. При договор за рента – ако преобретателя почине се наследява паричното задължение.
3. При договор за гледане и издръжка – ако преобретателя /ако не е уговорено друго/ неговите наследници решават дали да продължат гледането и издръжката. Ако не желаят, договорът отпада с обратна сила, т.е. наследниците получават паричната равностойност.

При прекратяването важат правилата за двустранните договори без чл.90 (1) ЗЗД за разваляне.
Развалянето действа за в бъдеще – ако задължението е с трайно съществуване. При всички други договори – с обратна сила. Задължението на преобретателя е с трайно съществуване. А задължението на прехвърлителя е с еднократно съществуване. Прието е, че развалянето на договорите има обратна сила.

<< Назад към Лекции по облигационно право