40. Продажба. Задължения на страните.

Същност на продажбата
Продажбата е регламентирана в чл.183 ЗЗД. - С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.

Договорът за продажба е съглашение, по силата на което едната страна /продавач/ се задължава да прехвърли определено субективно право на другата страна /купувач/, което на свой ред се задължава да прехвърли парична сума наречена цена.

Продажбата е:
- Двустранен договор – от него възникват права и задължения в полза и в тежест на двете страни;
- Възмезден договор;
- Консенсуален договор – той е валидно сключен от момента, в който страните постигнат съгласие относно вещта, която продавача се задължава да прехвърли, и относно цената, която купувача се задължава да плати насреща;
- Каузален договор – този договор се различава и за двете страни – за продавача да придобие парична сума, а за купувача да придобие вещно право;
- Алеаторен договор – само по изключение е такъв договор – при продажба на шанс /купуваш например улова/ на едно лице;
- Комутативен договор – когато страните още по време на договарянето знаят обема на насрещните си задължения.

Форма на договора за продажба
Договорът за продажба е неформален договор. Той е сключен, щом се постигне съгласие относно вещта и цената. Но има случаи, когато законът предвижда форма като условие за действителност:
1. Продажбата на недвижими имоти трябва да бъде извършена в нотариална форма – чл.18 ЗЗД - Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.
2. Продажбата на наследствени права трябва да бъде извършена писмено и подписите на договарящите да бъдат нотариално заверени – чл.212(2) ЗЗД - Продажбата на наследство трябва да бъде извършена писмено и подписите на договорящите да бъдат нотариално заверени.
3. Продажбата на кораб и въздухоплавателно средство – писмена форма с нотариална заверка на подписите.
4. Продажба на автомобили - писмена форма с нотариална заверка на подписите.
5. При продажба на държавни и общински имоти не се изисква нотариален акт, а само писмена форма.
6. По ЗУТ – учредяване право на строеж между съсобственици и друг кръг близки лица още не се изисква нотариален акт, а само писмена форма с нотариална заверка.
7. При търговско предприятие, дялове в ООД, ТЗ предвижда че формата е писмена с нотариална заверка на подписите.

Страни по договора
Всеки правен субект – физическо или юридическо лице може да бъде страна по договора за продажба. Законът забранява две категории лица да бъдат купувачи. Изискването по отношение на купувача е императивно – чл.185 ЗЗД:
1. Лица, които по закон или назначение изпълняват функции на управление или пазене, на правото което ще бъде предмет на продажбата;
2. Забрана за съдии, съдии по вписванията, прокурори, адвокати, тогава когато споровете по тези дела са висящи в съответния съд.

Чл. 185. Не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице:
1. Лицата, които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества - относно същите тия имущества, както и длъжностните лица относно имотите, които по служба им е възложено да продават;
2. Съдиите, прокурорите, съдиите-изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите - относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действуват, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право.

Предмет на договора
Всяко субективно право може да е предмет на договора за продажба. Вещите също – по-голямата част от правната уредба е за вещи.




Задължения на продавача
Продавачът има две основни задължения – чл.187 ЗЗД - Продавачът е длъжен да предаде на купувача продадената вещ:
1. Вещта се предава в състояние, в което се е намирала по време на продажбата, заедно с плодовете от тогава.
Чл.24. При договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта.
Има случаи когато прехвърлянето става в по-късен момент, т.е. тук нямаме автоматическо прехвърлително действие. Това може да стане при следните хипотези:
- Задължението е родово определяемо – вещта трябва да се индивидуализира;
 -Алтернативна престация - вещта трябва да се индивидуализира;
 -Продажба на бъдещи вещи – собствеността преминава от възникване на вещта;
- Продажба на чужди вещи;
- Продажба, която е с уговорен прехвърлителен ефект.

2. Да предаде вещта – продавача трябва да направи всичко необходимо вещта да премине от неговата фактическа власт във власт на купувача. Вещта трябва да е в състояние, в което се е намирала при сключване на договора плюс плодовете от този момент.

Задължения на купувача
Купувачът от своя страна също има две задължения – чл.200 ЗЗД.- Купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта.
Плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва.
Ако продадената вещ дава плодове или други доходи, купувачът дължи лихви върху цената от деня на предаването на вещта, макар цената да не е още изискуема.

1. Да заплати цената – едновременно с предаването на вещта трябва да бъде извършено плащането, на мястото на предаване. Това е диспозитивно правило. По начало не се дължи лихва при уговорено по-късно плащане. Лихва се дължи само ако вещта дава плодове.

2. Да получи вещта – т.е. да установи фактическа власт върху нея. Ако не я получи, купувача изпада в забава и като длъжник и като кредитор.

Правни последици от неизпълнението на тези задължения:
Общия режим е в общата част на ЗЗД. Специалната част – съдържа регламентация – отклонения от този общ режим.
1. За неизпълнение на задълженията на купувача специално правило няма.
2. За задълженията на продавача има специален режим, който по начало измества общия режим. При неизпълнение на първото задължение на продавача води до неговата отговорност за евикция или съдебно отстраняване. Когато продавача не е предал вещта въобще специално правило няма, но когато е предал вещта в не надлежно състояние има специален режим на отговорност за недостатъци.

<< Назад към Лекции по облигационно право