3. Същност и структура на психичното

Структура на психичното

Психично и съзнателно не е едно и също. Съзнателното е онова пространство от психичното, което е субективно и е достояние на субекта, той самият го притежава. Съзнателно субектът отчита вътре в себе си. Извън него има субективни пространства, които не са съзнателни, т.е. не са достояние на субекта. Това е например т.нар. insight – озарение, прозрение.
Субективното пространство включва дори сънищата. Те са пространство на духа, които не могат да бъдат уловени от съзнанието. Те обаче влияят на поведението независимо от субективната ни воля.
Съзнанието е знанието да знаеш какво правиш. То е знание (със знание) и е основен регулативен механизъм.
Субсъзнание – тази част на психичното, която представлява потенциала за съзнанието. Субсъзнанието е информацията, с която разполагаме като индивиди и която разбираме.
Незнанието е тъмно пространство, което субектът не разбира; зависи от ситуацията, от кондицията му.
Релевантната част на психичното е съзнанието. Подчинението на закона е заради съзнанието.

Човешкият социален опит:
- исторически (на човечеството) - това са книгите, учебниците, опитът на по-възрастните, тези преди нас
- индивидуален – онова, което ни се случва и което анализираме, подреждаме. Нашият собствен социален опит. Пространството, където историческият социален опит се индивидуализира на базата на конкретни индивидуални поведения.

Какво още има извън съзнанието?
Субектът е самоосъзнаващ се индивид, в него липсва несъзнание (несъзнанието е онова, което не е; което го няма).

Ако се сведе поведението до субективни предпоставки, има пространства в него, които не можем да обясним в/из него. Това са т.нар. „грешки” в най-общ смисъл (когнитивна илюзия, неточност). Човек се дистанцира от епизоди в живота си, после не разбира защо е направил определено нещо. Всяко едно действие е управлявано от самите нас, независимо дали инстинктивно или не.

Откъде се появява съзнанието?
Несъзнанието носи в себе си 2 типа информация
1) исторически опит – не като фактология, а история като човешки опит. Повтарянето на действията значи, че социалният опит не може да не е личен опит. Спазване на определени модели от всички, предадено в поколенията. Пространството на социалния опит е съзнанието.
2) индивидуален социален опит – субсензорно възприятие. Възприятията са в определен формат (честота на звука); но има честоти, които не можем да отчетем. Те попадат в несъзнанието. Има различни аспекти на психичното – заради промяна в настроението, дори времето навън влияе. Несъзнанието влияе върху съзнанието (самочувствие, настроение, дълго търсене на решение, което се появява изведнъж).
Човекът е съзнателно, социално същество, съществуващо с съвместно с другите.