39. Валутно законодателство. Валутен режим. Местни и чуждестранни лица. Правен режим на сделките, действията и плащанията предмет на Валутния закон.

Всяка държава въз основа на суверенитета си може да установи специален режим за сделки и действия, които имат за предмет чуждестранна валута или благородни метали. Целта е защита на националната парична единица. Съвкупността от нормативни актове, които регулират валутния режим, се обозначава като валутно законодателство. Водещият акт е Валутният акон (ВЗ), но има и издадени въз основа на него подзаконови актове – наредби (наприемер Наредба за добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни). Разбира се норми относно валутния режим се съдържат и в други закони – ЗМ, ЗКИ. Предмет и обхват на ВЗ – чл.1 ВЗ. Става дума за отношения на гражданския обмен, сделки и свързаните с тях плащания, които са поставени във валутен режим или пк е предвидена забрана за тях. Друга характеристика на тези отношения е, че при някои от тях страни са местни и чуждесртанни лица т.е. валутният режим има свои адресати, наречени местни и чуждестранни лица, като определенията за тези понятия са дадени в ДР на ВЗ. Важното е, че за физическите лица от значение е постоянното пребиваване в страната, а за юридическите – седалището, като остават местни лица и българските дипломати и други представители, както и българските граждани, пребиваващи в чужбина за обучние или лечение. Всички други лица са чуждестранни. Белезите на понятията местни и чуждестраннли лица са ралични от белеите им в данъчното право. Отношенията, които се обхващат от валутния режим са няколко групи:
→ сделки, характеризиращи се със страните по тях или с техния обект. Тук се включват например сделките и плащанията между местни и чуждестранни лица, презграничните преводи и плащания, сделките с благородни метали и скъпоценни камъни, тяхната преработка, внос и износ, сделките с чуждестранна валута по занятие.
→ отношения, свързани с вноса и износа на левове и чуждестранна валута в наличност
→ отношения, свързани със събирането на статистическа информация за платежния баланс
→ организацията на валутния контрол
В ДР на ВЗ са дадени и други определения, които са от значение за прилагането на ВЗ. Принципът, установен в чл.2 ВЗ е за свободно извършване на сделките, действията и плащанията, доколкото в самия закон не е установен регистрационен, разрешителен или забранителен режим. На разрешителен режим е поставена дейността за извършване на сделки с чуждестранна валута в наличност и по безкасов начин на финансовите къщи. Дейността на обменните бюра за извършване на сделки с валута в наличност е на регистрационен режим. Законът предвижда и други регистрационни режими – добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни (има наредба). Регистрацията става в министерство на финансите. Във връзка с преводите и плащанията в чужбина се изисква деклариране на основанието за превода, а за над определени суми – и допълнителни сведения, пак определени в наредба на БНБ.
За нуждите на статистическия баланс се водят регистри за сделките между местни и чуждестранни лица и за презгранични преводи и плащания. Такива регистри се водят от търговските банки, инвестиционни посредници, нотариуси, застрахователи.
Отделен режим е режимът за внос и износ. В чл.11 ВЗ са определени границите или размерът на внасяната валута или левове, за които не се изисква деклариране или допълнително се декларира произходът на средствата. И за това съществува наредба.
Като пример за забранителния режим е забраната за износ и внос на левове и чуждестранна валута, както и на благородни метали и скъпоценни камъни чрез пощенските служби.