До 2003 г. нашето законодателство уреждаше два вида обезщетение: парично и имотно. И в двата случая обезщетението трябваше да бъде предварително и равностойно. През 2003 г. ЗДС изостави имотното обезщетение и бе въведено само паричното. През 2004 г. такава реформа бе извършена и в ЗОС. По настоящем законодателството допуска само паричното обезщетение.
Обезщетението се дължи на собственика на имота. Когато съществува спор между няколко лица за правото на обезщетение, дължимата сума се внася в търговската банка и ще се изплати на този от правоимащите, който по съдебен ред установи правата си.
При отпадане на отчуждаването собственикът може да възстанови правата си върху имота, след като възстанови полученото обезщетение. При това в негова полза възниква едно ново право за обезщетение за вреди. Собственикът може да претендира само за онези вреди, които е претърпял в следствие на отстраняването си от имота. Същевременно държавата, респ. общината, може да е направила определени подобрения през 3-годишния срок. Държавата обаче е поставена в положение на недобросъвестен владелец по отношение на направените подобрения. В този смисъл обезщетението, което ще получи собственикът при отпадане на отчуждението ще включва стойността на получените от държавата доходи и стойността на пропуснатите ползи.
