37. Правен режим на влогонабирането.

В ТЗ са посочени различните видове сделки, които банките сключват и това по принцип е материя на частното право. Въпреки това в публичното право са уредени принципите, въз основа на които влогонабирането и кредитирането като водещи дейности трябва да отговарят. При влогонабирането банката се явява длъжник. Вложителите имат спрямо нея вземане и доколкото банката е длъжник, сделките по влогонабирането се определят като пасивни. Банковите влогове са особен вид влогове – неправилни влогове, тъй като се дават във влог парични средства. Влогоприемателят не е длъжен да върне същите банкноти, а техния номинал. Влогоприемателят става собственик на паричните средства и може да ги отдава на трети лица под формата на кредит. Влоговите отношения възникват по силата на сключен договор за влог като банката като страна е ЮЛ като цяло и е без значение в кой клон е сключен договорът. Финансовоправният режим на влогонабирането включва императивно установени от банковото законодателство принципи, а в самите договори по – нататък могат да се уговарят свободно други условия. Принципи:
→ забрана да се осъществява влогонабиране от две банкови финансови институции. Той следва от разрешителния режим на банковата дейност.
→ доброволност – тъй като в основата на влогонабирането стои договорът за влог, никой не може да бъде принуден да сключи такъв договор.
→ тайна на влоговете – обхваща се от общия режим на банковата тайна и се отнася до размера на влоговете и операциите с тях.
→ възвръщаемост – при поискване банката е длъжна да върне сумата, а оттук нататък на плоскостта на гражданското право се уговарят условията за връщане. Връщането на влоговете не е скрепено с давност.
→ лихвеност на влоговете – извлича се от съдържанието на неправилния влог като за влогоприемателя, който става собственик, възниква задължение да плати цена за ползване – под формата на лихва. Няма императивна норма, която да задължава банките юридически да са обвързани с ОЛП, определен от БНБ, но съществува разбира се икономическа зависимост. По – високите лихви привличат клиенти, но намаляват печалбата и обратно. Принципно размерът на лихвата зависи от вида и размера на съответния влог и сроковете по влоговете. При срочните влогове/ депозитите се начисляват по – високи лихви, защото банката разполага по – дълго време със средствата.
→ неограниченост на влоговете – в най – широк смисъл означава, че могат да се откриват различни влогове в различни банки.
→ гарантираност на влоговете, за което съществува специална уредба в Закона за гарантиране на влоговете в банките, като според него се създава специален фонд, в който банките правят вноски с цел да бъдат гарантрани влоговете на вложителите до определен размер, ако банката изпадне в несъстоятелност.
— Видове влогове
→ спестовен влог – предназначението му е физическите лица да натрупват парични средства с цел използването им при нужда. И това е разликата с депозита, където средствата се оставят за определен срок в банката с цел получаване на по – висока лихва като капиталов доход.
→ разплащателни влогове – да обслужват разплащания
→ срочни и безсрочни – при срочните има падеж на влога и получаването на средствата преди този падеж води до загуба на предимствата на срочния влог. При безсрочния влог средствата могат да се получат по всяко време.
→ влогове в национална или друга валута
→ лични и общи влогове – при общите влогове две или повече лица могат да открият общ влог.
→ влогове в полза на трето лице
Всичко е въпрос на договаряне.