34. Поръчителство – характеристика , сключване , отговорност на поръчителя. Регресни права.

Поръчителството е договор по силата на който едно лице – наречено поръчител – се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за неизпълнение на неговото задължение. Поръчителството е договор, който се сключва между кредитора и поръчителя, не между длъжника и поръчителя. Съгласие трябва да е постигната само между тях. Това съгласие трябва да бъде изразено в писмена форма – чл.138 ЗЗД – следователно поръчителството е формален договор.

Чл. 138. С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма.

Поръчителство може да съществува само за действително задължение. То може да се поеме и за бъдещо, и за условно задължение.
Всеки може да бъде поръчител стига да е способен да се разпорежда с имуществото си. Това право нямат малолетните и пълно запретените. Затова те не могат да поръчителстват. Поръчителя трябва да бъде дееспособно лице.

Поръчителството е безвъзмездна сделка, т.е. няма насрещна престация от кредитора към поръчителя. Възможно е да има клауза за възнаграждение, тогава поръчителството ще бъде възмездна сделка, защото кредитора плаща на поръчителя.

Поръчителството е и акцесорна сделка – акцесорност означава, че отношението кредитор – поръчител зависи от отношението кредитор – главен длъжник. Отговорността на поръчителя възниква, прехвърля се и се прекратява с възникването, прехвърлянето и прекратяването на главното вземане. Поръчителската отговорност не може да надхвърли размера на главния дълг и правните последици от неговото неизпълнение. Размера на главния дълг е горна императивна граница за поръчителската отговорност. Поръчителската отговорност следва главното вземане и при прехвърляне на главното вземане с него преминава и отговорността на поръчителя – например при цесия. Ако не може да премине поради някакви причини, тя се погасява. Когато се погаси главния дълг, тогава се погасява и поръчителската отговорност.

Дългът може да се обезпечи не с едно, а с няколко поръчителства – това се нарича съпоръчителство. Съпоръчителите отговарят солидарно. Кредитора може да иска изпълнение от единия от съпоръчителите на цялото изпълнение. А след това по пътя на регресията ще уреждат нещата по между си.

Предмет на отговорността на поръчителя – има две схващания:
1. Поръчителя дължи това, което дължи главния длъжник;
2. Поръчителя винаги отговаря за паричната равностойност.

Поръчителя може да прави всички възражения, които може да прави главния длъжник.

Погасителна давност – тече само по отношение на главния длъжник и поръчителя. Може да се стигне до различни ситуации. Поръчителя е добре защитен. Ако е изтекла давността според главния длъжник, а според поръчителя не е, поръчителят може да направи възражение.

Регресни права – поръчителят има обратно вземане за всичко което е престирал на кредитора. Поръчителят има срещу главния длъжник два иска:

1. Личен обратен иск – отношенията между поръчителя и длъжника се уреждат според правилата на договора за поръчка. С този иск поръчителя може да иска от длъжника всичко което е платил за него, първоначалния размер на дълга, платените от него съдебни разноски и вредите които е претърпял в следствие плащането на чуждия дълг – чл.86 ЗЗД. Този обратен иск принадлежи на поръчителя само ако той е уведомил длъжника, че ще изпълнява дълга. Ако не е уведомил длъжника губи иска;
Чл.86. При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.

2. Суброгационен иск – поръчителя който е изпълнил задължението встъпва в правата които кредиторът има срещу длъжника. Той се суброгира изцяло в правата на кредитора срещу длъжника за да получи това което му дължи по обратния иск – чл.146 ЗЗД.
Чл. 146. Поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство.
Поръчителят встъпва и в правата на кредитора срещу третите лица, които са учредили залог или ипотека за задължението, но само до размера, в който би имал иск срещу тях, ако те биха били поръчители.
Поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му.

<< Назад към Лекции по облигационно право