33. Правен режим на БНБ. Място на БНБ в банковата система. Устройство, управление и правомощия на БНБ.

БНБ е създадена на 25.01.1879 г. със закон като държавата й предоставя 2 млн лева първоначален капитал. През 1885 г. БНБ получава разрешение да емитира парични знаци - става емитационен център на държавата. Това си право банката запазва и до днес като промените в статута са свързани с това дали действа само като емисионна или и като търговска банка. В момента основният капитал на БНБ е 20 млн лева. ЗБНБ - водещ нормативен акт, но има и разпоредби в други източници на банковото право. БНБ е юридическо лице със седалище София. Тя е централна банка на РБ и с оглед на мястото й в банковата система, притежава правомощия, неприсъщи за търговските банки. Тя има надмощно положение спрямо тях - издава разрешително за създаването им и упражнява контрол върху дейността им. Основната задача на всяка централна банка е да провежда паричната и кредитната политика на държавата и на тази база да въздейства на вътрешната и външната стабилност на националната валута. Именно заради това БНБ е независима от указанията на МС и другите държавни органи при изпълнението на дейността си.. Именно в тази връзка могат да възникнат противоречия между изпълнителната власт и централната банка и затова паричната и кредитна политика се водят съгласувано. БНБ е зависима от НС без да става дума за същинска подчиненост, доколкото управителят и тримата подуправители се избират от него и то приема годишният отчет за дейността й.
Статутът на БНБ се разглежда от няколко гледни точки- като емисионен център, като държавен орган, като гражданско правен субект в България - паричен съвет (валутен борд). Правомощията на
→ БНБ като емисионен център- чл.2(5) ЗБНБ и доразвити в чл. 25-27. БНБ има изключителното право да емитира банкноти и монети в страната и това право не може да се делегира на друг държавен орган или банка. Издадените от БНБ банкноти и монети са законно платежно средство и задължително се приемат при плащане. БНБ е автономна и независима при пускане и изваждане от обращение на пари. Всяко решение, взето от БНБ във връзка с емисионната дейност се обнародва в ДВ.
→ БНБ е държавен орган в сферата на банковата система. Тя е специализиран финансов орган и има съществени и много на брой на брой правомощия.
↔ БНБ провежда паричната и кредитна политика в държавата, която е задължителна за всички и регулира паричното обръщение. Издава подзаконови нормативни актове и индивидуални финансови актове. Централната банка издава и отнема разрешения за банковата дейност, доколкото банковата дейност започва с разрешителен режим.
↔ БНБ определя лихвената политика чрез основния лихвен процент, като методиката е свързана с доходността на държавните ценни книжа.
↔ БНБ влияе върху дейността на търговските банки
↔ БНБ упражнява надзор върху банковата дейност. Притежава санкционни правомощия спрямо търговските банки – чл. 102 ЗКИ.
↔ БНБ притежава и правомощия с реализиране на административно-наказателна отговорност – чл. 152 ЗКИ. Тя е и касиер на държавата. Чрез нея се осъществява касовото изпълнение на държавния бюджет, а информация за изпълнението се предоставя на Министерство на финансите. Тя прави това чрез търговските банки, които обслужват проходите и разходите по бюджета.
↔ БНБ организира задължително фонд резервен, който се попълва с отчисления на годишното превишаване на приходите над разходите и се ползва за покриване на разходите. След като се заделят и суми за други фондове, остатъкът се внася в държавния бюджет. Затова БНБ има специфичен финансов режим.
→ По изключение БНБ влиза в правомощия като гражданско правен субект. Централната банка може да участва в правоотношения и в качеството си на търговец, както останалите банки, но в тези случаи тя участва като равноправен субект.
→ В България БНБ действа и като паричен съвет. Той представлява парична система, при която емисията на националната валута (монетарните пасиви на БНБ) е покрита с чуждестранна резервна валута. До валутен борд се стига, когато традиционните финансови институции не са в състояние да провеждат стабилна финансова политика. Възможно е функциите на валутния борд да се възложат на специален орган или на Централната банка – в България това е БНБ. Основни проявления на валутния борд:
↔ Паричната маса, която ще бъде в обращение трябва да съответства на конвертируемата валута, към която е прикрепена националната. Така се ограничават емисионните функции на БНБ.
↔ Забрана за кредитиране на бюджета с цел да се ограничава инфлацията.
↔ Спиране на рефинансиране на търговски банки, освен при опасност от ликвиден риск за цялата банкова система.
— Сруктура на БНБ - юридическо лице, но има и клонове в страната. Органи:
→ управителен съвет, състоящ се от управител, 3-ма подуправители, ръководещи 3-те основни управления – емисионно, банково и банков надзор, назначени от НС и 3-ма членове, назначени от президента. В закона има изисквания спрямо членовете на управителния съвет.
↔ Управителен съвет – колективен орган, който притежава най-големи правомощия, включително и да приема нормативни актове за регулиране на банковата дейност. Властнически и санкционни правомощия спрямо търговските банки.
↔ Управител – на БНБ се избира от НС. Той е едноличен орган на управление. Заедно с представителните функции има и собствени правомощия. Особеното е, че подуправителите не са само заместници, а имат и собствени правомощия и са самостоятелни органи на управление. Те оглавяват 3-те управления:
а) Емисионно
б) Банково – следи за стабилността на банковата система
в) Банков надзор – чрез него се осъществява контрол върху банковата система.
→ Самостоятелен орган е вътрешният одитор(главен ревизор) като той е контролен орган, който се избира от управителния съвет, но се одобрява от Сметната палата. Чрез него се осъществява вътрешен контрол в банката.