30. Актове на митническите органи. Възникване, обезпечаване и погасяване на митническото задължение. Възстановяване и опрощаване на митни сборове. Митнически нарушения и наказания.

Във връзка с приложението на митническото законодателство се издават следните актове:
>> решение – индивидуален административен акт, който се издава в писмена форма и отговаря на изискванията за законосъобразност. Издават се от митническите органи, пред които е възникнал въпрос. Обжалват се по АПК.
>> решения за обвързваща информация – по искане на заинтересовани лице митническите органи могат да издадат индивидуален административен акт, в който се посочва по какъв начин, с какви мита и размер се облагат определени стоки. Предназначението на тези решения е да освободи от отговорност лицата, деклариращи определена стока в случай на неправилно тарифно класиране, неправилен размер.
>> постановления за принудително събиране на публични държавни вземания – издават се от началника на митницата, в чийто район е възникнало неплатеното в срок задължение. С издаването на това постановление възниква митническо задължение. Това е индивидуален административен акт в писмена форма, който се издава само за принудително събиране на отчетно задължение. Постановлението се издава в 4 оригинални екземпляра – за длъжника, митницата, Агенцията за държавни вземания, НАП. Обжалването става пред две контролни инстанции:
1) по административен ред пред Директора на съответната регионална митническа дирекция. Директорът осъществява административен контрол за законосъобразността. При издаване на постановлението началникът на митницата действа в условията на обвързана компетентност. Тук обжалването се извършва по самостоятелна процедура от Закон за митниците и която е независима от обжалването по АПК и ДОПК. Жалбата се подава от засегнатото лице в 14-дневен срок от датата на връчването на постановлението. Тя няма суспензивен ефект. Директорът на Регионалната митническа дирекция се произнася по жалбата с решение, като го потвърждава отменя изцяло или отчасти.
и
2) по съдебен ред пред Административен съд – обжалва се постановлението за принудително събиране на публични държавни вземания, а не решението на митническите органи (горепосоченото). За производството се препраща към ДОПК, компетентният съд е Административният. В това производство не може да се сключи споразумение между административния орган и адресата на акта, тъй като става дума за публично вземане, задължението е възникнало по силата на закона и органите, които издават тези актове действат при условията на обвързана компетентност, което изключва преценка за размера на задължението.
>> наказателни постановления за извършени административни нарушения на правни норми от митническото право. Митническите органи проучват, установяват и наказват всяко нарушение или опит за нарушение на митническото законодателство. Установяването на нарушенията се извършва с акт за констатирането им въз основа на който може да се стигне до издаването на наказателното постановление. Административно-наказателно отговорни лица са тези, които са извършили митнически нарушения на митническата територия на страната, както и за подбудителите, помагачите и укривателите. Отговорността е солидарна

Наказанията са:
>> глоба за физическите лица
>> имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер на 200% върху митническата облагаема стойност на стоката
>> временно лишаване от правото на внос/износ на стоки за юридическите лица и етноличните търговци
>> митническите органи могат да изземат стоките и превозните средства и да ги отнемат в полза на държавата

До издаването на наказателното постановление, но не по-късно от 30 дни от установителния акт за митническо нарушение, между митническия орган и нарушителя може да се сключи споразумение за прекратяване на производството, с което се договаря размерът на санкцията. Постигнатото споразумение подлежи на одобряване с решение на директора на Агенция митници.

Митническите задължения представляват задължение на лицето да заплати вносни/износни митнически сборове. В Митническия кодекс на ЕС няма внос на стоки, а допускане на стоките за свободно обръщение. Лицата представят стоката на митническите органи с искане за митническо направление, след това възниква задължение за плащане на мита. Всяка стока се намира под митнически надзор от момента на въвеждането й в ЕС, независимо дали е била представена пред митнически органи.
Вносното митническо задължение възниква към момента на приемане на митническа декларация като резултат от осъществяване на правомерен юридически факт-действие или към момента на осъществяване на неправомерен такъв – отклонение от изискванията към стоката.
Длъжник за плащане е деклараторът или лицето, осъществяващо косвено представителство (то е солидарно отговорно). Местоположението на митническите задължения е където са възникнали.

Обезпечението на задължението е в пари под формата на банкова гаранция или ценни книжа. То трябва да покрива пълния размер на митническите задължения. Обезпечението трябва да бъде учредено от лицето-длъжник, а с разрешение от митническите органи може и от друго лице. Обезпечението се представя към момента на възникване на задължението, както и във всеки последващ момент, когато митническите органи установят, че плащането на задължението не е извършено в срок или представеното обезпечение не покрива изцяло размера на задължението. Банковата гаранция е договор между банката и митническото учреждение, пред което гаранцията трябва да бъде представена. Митническите органи могат да откажат да приемат обезпечението, при което лицето трябва да представи друго такова. Отказът да бъде прието обезпечението трябва да бъде съпътствано от писмено мотивирано решение на митническите органи. Това е индивидуален административен акт, който се обжалва по АПК.
Представеното обезпечение може да бъде:
>> общо – покриващо няколко последователни вноса на задълженото лице
>> индивидуално – за всяко задължение
>> допълнително – изисква се от митническите органи, ако сумата на основното обезпечение не е достатъчна, по тяхна преценка

При липса на учредено обезпечение митническите органи могат да налагат:
>> запор върху движимите вещи, вземания и парични суми на длъжника
>> възбрана върху недвижими имоти

Плащането на размера на митническото задължение се извършва не по-късно от 10 дни от датата на уведомяването на длъжника и не по-късно от вдигането/освобождаването на стоките. Задължението може да бъде платено и от трето лице.
Освен чрез плащане митническото задължение може да се погаси чрез опрощаване. Възникналото задължение може да се погаси и ако подадената декларация бъде анулирана; както и когато стоките са били задържани и веднага са отнети в полза на държавата или в случаите, когато бъдат унищожени по нареждане на митническите органи.