За да постигне своите функции, правото използва определена съвкупност от правни средства. Тази съвкупност от правни средства, чрез която се въздейства върху обществените отношения, предмет на регулиране, се нарича механизъм или метод на право регулиране. Методът на правно регулиране се определя от няколко елемента:
Ред за създаване на правилата за поведение - трудовото право използва, както централистично, така и децентралистично правно регулиране. Централистично - действа по правило за цялата страна. Постига се чрез издаването на съответните нормативни актове - закони и подзаконови нормативни актове. Макар че и в Европа, и у нас намалява значението на централистичното регулиране, то все още доминира. Необходима е обща закрила на работниците. Централистичното регулиране се изразява най-вече в създаването на минимални стандарти.
Чрез децентралистичното (локално) регулиране се уреждат специфични въпроси - предмет на дейност на предприятието, организация на труда и т.н. Осъществява се чрез вътрешните актове на предприятието. Специфика тук е тристранното сътрудничество в регулирането на трудовите правоотношения. Изразява се в задължение на държавата да се консултира с представители на работниците/служителите и работодателите преди уреждането на съответните отношения.
Свобода на действие на страните по правоотношенията - равнопоставеността се състои в абстрактната възможност на двете страни да придобиват права и задължения по трудовото правоотношение. Използват се, както императивното, така и диапозитивното регулиране, в зависимост от правната норма. Императивно - не се допуска отклонение от правилата (минималните стандарти) - чл.271 (1) КТ, чл.315 (1) КТ. Това се дължи на закрилния характер на трудовото право. Този метод е доминиращ. Диспозитивно регулиране - допуска се отклонение от правните норми по волята на правните субекти, но в определени граници. Критериите, които очертават рамките на свободата на договаряне, са два:
§императивните правни норми - може да се уговаря всичко, което е извън съдържанието на императивните правни норми;
§покровителственото начало - отклонението от установеното в правните норми може да бъде само по-благоприятно за работника или служителя - чл.66 (2) КТ.
Положение на страните по трудовото правоотношение една спрямо друга - методът на правно регулиране зависи и от това, доколко едната страна може да изисква от другата определено поведение. От една страна имаме равнопоставеност (еднакви права и задължения във връзка с полагането на труд), а от друга - подчиненост спрямо работодателя (не става дума за йерархична зависимост, а за подчиненост от организационно-технически характер). Работодателят организира работния процес и може да изисква определено поведение от работника или служителя. Това необходимо поведение се установява едностранно от работодателя с правилник за вътрешния трудов ред.
