Ред за създаване на правилата за поведение - трудовото право използва, както централистично, така и децентралистично правно регулиране. Централистично - действа по правило за цялата страна. Постига се чрез издаването на съответните нормативни актове - закони и подзаконови нормативни актове. Макар че и в Европа, и у нас намалява значението на централистичното регулиране, то все още доминира. Необходима е обща закрила на работниците. Централистичното регулиране се изразява най-вече в създаването на минимални стандарти.
Чрез децентралистичното (локално) регулиране се уреждат специфични въпроси - предмет на дейност на предприятието, организация на труда и т.н. Осъществява се чрез вътрешните актове на предприятието. Специфика тук е тристранното сътрудничество в регулирането на трудовите правоотношения. Изразява се в задължение на държавата да се консултира с представители на работниците/служителите и работодателите преди уреждането на съответните отношения.
Свобода на действие на страните по правоотношенията - равнопоставеността се състои в абстрактната възможност на двете страни да придобиват права и задължения по трудовото правоотношение. Използват се, както императивното, така и диапозитивното регулиране, в зависимост от правната норма. Императивно - не се допуска отклонение от правилата (минималните стандарти) - чл.271 (1) КТ, чл.315 (1) КТ. Това се дължи на закрилния характер на трудовото право. Този метод е доминиращ. Диспозитивно регулиране - допуска се отклонение от правните норми по волята на правните субекти, но в определени граници. Критериите, които очертават рамките на свободата на договаряне, са два:
§императивните правни норми - може да се уговаря всичко, което е извън съдържанието на императивните правни норми;
§покровителственото начало - отклонението от установеното в правните норми може да бъде само по-благоприятно за работника или служителя - чл.66 (2) КТ.
Положение на страните по трудовото правоотношение една спрямо друга - методът на правно регулиране зависи и от това, доколко едната страна може да изисква от другата определено поведение. От една страна имаме равнопоставеност (еднакви права и задължения във връзка с полагането на труд), а от друга - подчиненост спрямо работодателя (не става дума за йерархична зависимост, а за подчиненост от организационно-технически характер). Работодателят организира работния процес и може да изисква определено поведение от работника или служителя. Това необходимо поведение се установява едностранно от работодателя с правилник за вътрешния трудов ред.
