28. Правен режим на таксите. Понятие и нормативна уредба. Видове такси. Субекти. Определяне на размера на таксите. Производство. Съдебни такси.

Таксите са вид публично държавно вземане. Подобно на данъците и те се определят едностранно от държавата, но за разлика от данъците, при тях е налице насрещна престация под формата на услуга. За разлика от гражданскоправните вземания не винаги има еквивалентност между същността на таксата и стойността на услугата. При определянето на таксите, подобно на данъците, се използва властническият метод на правно регулиране. Плащането им е скрепено с държавна принуда. Разграничаваме държавни и местни такси, като са два и основните източници на правната уредба – ЗДТ и ЗМДТ. Особеното в правната уредба на държавните такси е, че законодателят иисква основанието за събиране на таксата да е посочено в закон. Конкретните размери на таксите най – често се определят с тарифи, приети от МС (например Тарифа № 1 на Министерство на правосъдието за таксите, събирани в системата на съдилищата). Без внасянето на таксата, делото не може да бъде образувано. Размерът на таксата може да бъде определен в твърд размер или според стойността на материалния интерес. За местните такси – основанието трябва да е определено в ЗМДТ, а конкретния размер – в общински тарифи.

1. Правен режим на таксите.
Таксите са вид държавно вземане с данъчен произход. Те не са данъци, но са изцяло подчинени на режима на данъците. Те са държавни финансови вземания, които формират приходи в бюджета. Правната основа за вземане на такси е извършването на услуга от държавен орган или възможност за получаване на услуга (пътен данък).
Прилики между данък и такса:
- става дума за финансови плащания;
- методът на правно регулиране е властнически.
Разлики:
- таксата има възмезден характер (плаща се за получаването на услуга);
- таксата се договаря едностранно от държавата;
- еквивалентност, но не в икономически смисъл и не като в гражданското право;
- таксата постъпва в бюджета, а при гражданските правоотношения - в една от страните;
- таксата е финансово плащане, строго определено от държавата, тя може да я намали, увеличи или премахне за определен кръг лица.

2. Нормативната уредба е в Конституцията, Закона за държавните такси, Закона за местните данъци и такси. Тарифите не са нормативни актове, а нещо като приложение към нормативния акт. Тарифата детайлизира. Таксата е в резултат от предоставена услуга. Първо се плаша таксата и после се получава услугата. Може да се плати първо една част от таксите, а после друга.

3. Видове такси:
- според органа, при който постъпват: държавни и местни;
- особен вид са съдебните такси - събират се от съдилищата и постъпват в бюджета на съдебната власт. По принцип тя е 4% от стойността, при дела за делба - след делбата се начислява такса върху всеки дял, при брачните дела - първоначално таксата е 10 лв., а след това - 50 лв.;
- според вида на предмета на услугата;
- според начина на изчисляване - твърди, в абстрактна стойност или прогресивна;
- според начина на плащане - гербови марки и др.

4. Субекти - те са активни (държавата) и пасивни.
При таксите има и освобождаване от задължението за плащане (преференции) - при таксите трябва да ги има. Освободени от държавни такси са бюджетните учреждения, лица, които имат специални качества - дипломати (ако е реципрочно), инвалиди, членове на многодетни семейства.

5. Производство - повечето такси се определят в абстрактна стойност, при пропорционалните и прогресивните има изчисления. Таксите се плащат доброволно, защото лицето търси услугата. Ако таксата е надвнесена, лицето трябва да подаде молба.