27. Статут и правомощия на сметната палата. Актове на органите на Сметната палата.

Всички страни с модерно финансово законодателство са създали такъв орган за контрол по изпълнението на бюджета (всички видове бюджети + контрол върху публичните средства). Този контролен орган се нарича Сметна палата. В исторически план в Европа той съществува от три – четири века. В България Сметната палата е създадена на 17.12.1880 г. Тя е действала до края на 1947 г. Тогава Конституцията (от 1947 г.) е предвидила Сметната палата да бъде закрита и нейните функции да бъдат възприети от Държавния финансов контрол. Конституцията от 1991 г. предвиди създаването на такъв орган. ВНС в последния ден от съществуването си окончателно прие Закон за Сметната палата. Той беше изпратен на президента за обнародване. Той наложи отлагателно вето и го върна на ВНС. Междувременно то се разпусна и аконопроектът беше предмет на обсъждане на следващото НС. Възможно ли е, допустимо ли е при върнат законопроект да се произнася новоизбраното НС? А допустимо ли е закон да е приет от ВНС, а по отлагателното вето да се произнася обикновено?
— Нормативна уредба – това е третият закон за Сметната палата след промените от 1991 г. – брой 109 ДВ/2001 г., посл. Изм. – брой 37 ДВ/2006 г.
— Правна характеристика на Сметната палата – В предните два закона имаше легални определения и то сравнително точни. Сега в чл.1 – чл.4 ЗСмП горе долу се прави опит да се даде легално определение.
→ Сметната палата е държавен орган – притежава белезите, характерни за всички държавни органи – има властнически и санкционни правомощия, издава задължителни актове и т.н.
→ Сметната палата е орган за външен за бюджета одит (проверка)
→ контролът, който Сметната палата упражнява, е външноведомствен – тя заема самостоятелно място между държавните органи и не може да бъде причислена към някоя от познатите категории държавни органи и е натоварена с правомощия да контролира въобще.
→ причислява се към контролните държавни органи
→ Сметната палата е специализиран контролен орган, защото осъществява контрол само по повод бюджета в държавата. Не е с обща, а със специална компетентност.
→ Сметната палата е независим орган, т.е. независим от всички други държавни органи, но най – вече от изпълнителната власт. Тя стои най – близо до изпълнителните органи, прилича на тях, но не се причислява към нито един от тях. Нещо повече – тя контролира МС и отделните министри във връзка с това, което те вършат по отношение на държавния бюджет.
→ бюджет на Сметната палата – при приемането на бюджета на Сметната палата изпълнителната власт не взема никакво участие. Проектобюджетът на Сметната палата се изготвя от самата нея, изпраща се на МС, респективно на Министерство на финансите и се добавя към държавния бюджет – в парламента. Той не се “пипа” от изпълнителната власт. Бюджетът на Сметната палата се проверява от нарочна комисия, избрана от парламента. Сметната палата има определена зависимост от НС – избора на членовете й става с решение на НС; тя се отчита пред НС по подобие на БНБ и главния прокурор; по решение на парламента Сметната палата е длъжна да прави пет проверки годишно на обекти, посочени от НС. Тази зависимост на Сметната палата от НС е несъщинска.
→ Сметната палата се причислява към висшите държавни органи – аргументи:
↔ посочена е в Конституцията
↔ начинът на избирането й
↔ правомощията, които притежава
→ Ако Сметната палата трябва да бъде причислена към някой от органите, това е Конституционният съд.
→ В Европа съществуват два вида сметни палати – такива, които притежават по – широки правомощия (за предварителен, текущ и последващ финансов контрол) и такива с по – тесни (само текущ и последващ – като в България). Сметната палата не може да налага вето по отношение приемането на бюджета.
— Устройство – чл.5 – чл.24 ЗСмП
→ юридическо лице със седалище в София със самостоятелен бюджет, при приемането на който органите на изпълнителната власт не вземат никакво участие – не могат да го променят. Те само изпращат едно становище до НС.
→ колективен орган – има председател и десетчленен състав. Членовете й трябва да имат само българско гражданство, без друго. Избират се за мандат от 9 години. У нас в момента действа вторият мандат. Председателят на Сметната палата не може да бъде преизбиран за втори мандат. Първо се избира той и в едномесечен срок той прави избор за останалите 10 члена. Когато има освободен член на Сметната палата – по същия начин. Във всички случаи преизбраният член продължава мандата, не апочва отначало. При избора на председател и членове има едно много важно ограничение – не е възможно да бъде избрано лице, което последните три години е било министър или член на някоя от държавните агенции, тъй като ще се стигне до ситуацията като член на Сметната палата той да проверява себе си. Други изисквания: да имат висше икономическо или юридическо образование; за председател - минимум 15 г. трудов стаж, а за член – минимум 10 г.; не трябва да са осъждани; не могат да бъдат избирани лица, които са роднини по права линия. Полагат клетва.
→ към самата Сметната палата се създават отделения (спорт, съдебна власт, промишленост и т.н.
↔ на централно ниво
↔ по места има териториални поделения
→ към тях се създават сектори. За отделенията като ръководител отговаря член на Сметната палата. Към териториалните поделения се назначават лица, наречени директори. Секторите се ръководят от одитори/ревизори.
— Прявомощия на Сметната палата – чл.53 ЗСмП – контролира публични държавни средства. Горе долу дейността на Сметната палата прилича на тази на органите на държавния финансов контрол – проверяват законосъобразността и целесъобразността, но за да се стигне до налагане на юридическа отговорност трябва да има констатирана незаконосъобрзаност.
— Органи на Сметната палата и актове, които те издават
→ има един колективен орган – самата Сметна палата
→ председателят има самостоятелни правомощия ≠ от тези на Сметната палата
→ членовете на Сметната палата ръководят отделенията към Сметната палата и => също се явяват държавни органи
→ одиторите/ревизорите към секторите също притежават правомощия на държавни органи
→ директорите на териториалните поделения
→ ръководителят на контролния екип
→ председателят на Сметната палата и членовете й не могат да упражняват друга дейност с изключение на научна и преподавателска
→ Сметната палата е сериозна институция с множество разнообразни дейности, по повод на които се издават различни актове. Някои от тях са властнически (административни, финансови).
↔ такъв е одитният доклад, който се издава от ръководителя на екипа, който е ивършил съответната проверка. Той съдържа становище и оценки.
↔ решенията на Сметната палата – те са актове на Сметната палата като колективен орган.
Това са двата основни вида актове. Иначе съществуват и други – заповеди, мерки и т.н.
Важно значение имат и констатираните по време на проверките вреди. Сметната палата не може сама да търси гражданска/имуществена отговорност. Тя изпраща одитния доклад на органите на Държавния финансов контрол. В не малко случаи по време на одита се разкриват данни за извършено стопанско престъпление. Тогава те се изпращат до органите на прокуратурата.
→ Сметната палата има правомощия и във връзка с нормотворческата дейност. По искане на НС и МС Сметната палата дава становища по различни законопроекти, свързани с бюджета, по финансиране на едно или друго мероприятие с бюджетни средства, по даване на държавни гаранции за едно или друго мероприятие. По инициатива на самата Сметна палата с цел подобряване на дейността, свързана с изпълнението на бюджета, тя може да прави предложения за промени в законодателството. (чл.6 ЗСмП).
→ чл. 7 ЗСмП – сътрудничеството на Сметната палата с други органи и организации
↔ с органите на Агенцията за държавната финансова инспекция
↔ с различни органи по повод събирането на бюджетните приходи
↔ с Европейската Сметна палата – европейски орган с правомощия на територията на Европа.
Всичко това се прави на базата на споразумения.
Сметната палата има много задачи. Най – важната от тях е да съдейства за доброто, перфектното управление на бюджетните средства в страната. Обектите, които са предмет на проверка от органите на Сметната палата - това са всички лица, които боравят с публични държавни средства.