26. Прихващане на насрещни дългове.

Прихващането е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Ако двете задължения са равни по размер, тогава погасителния ефект е пълен, и двете се погасяват изцяло. Правната уредба на прихващането се съдържа в чл.103 ЗЗД.

Чл. 103. Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.
Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.

Прихващането изпълнява няколко функции от гледна точка на страните:
1. То е способ за реализация на вземането от юридическа гледна точка. Кредитора получава еквивалента. Прихващането предполага, че активното вземане е изискуемо. Насрещните вземания трябва да са еднородни и заместими.
2. От гледна точка на задължението – прихващането е способ за изпълнение защото, длъжника се освобождава от дълг. Задължението трябва да е изпълняемо за да се извърши прихващане. Прихващането е възможно, когато е възможно и изпълнението.
3. То е защитно средство срещу неплатежоспособност – едната страна се гарантира срещу неплатежоспособността на другата.
4. Прихващането е средство, с което се избягва излишния оборот – избягва се двойното плащане.

Вземането въз основа на което се извършва прихващането се нарича активно вземане, насрещното вземане се нарича пасивно вземане. Насрещност означава , че съществуват две лица, които са кредитор и длъжник едновременно т.е. те са идентични. Липсва ли идентичност, липсва прихващане.

Изключения от идентичност:
1. Когато едно лице обезпечава чужд дълг;
2. При цесия – две лица които взаимно са кредитор и длъжник, но първото премахва своето вземане изчезва насрещността. Другото лице дължи на преобретателя. Пример: А и Б са взаимни длъжници. Но при цесията вече не А, а В ще взема от Б, но Б има вземане още от А.
3. Активното вземане трябва да бъде изискуемо.
4. Задължението съответства на активното вземане, следователно то трябва да бъде изпълняемо.
5. Ликвидност – има две теории: Първата теория – според нея ликвидни трябва да са и двете вземания /пасивното и активното/. Според чл.103(1) ЗЗД – изисква се ликвидност само за активните вземания. Втората теория е материално-правната. Според нея ликвидността трябва да е само активно вземане. Ликвидност означава, че активното вземане не е обременено с насрещно право, което може да го премахне или да намали размера му.

Правни последици: Прихващането няма автоматично действие. Поражда ефект, когато волеизявлението достигне до адресата си. Прихващането има ретроактивно действие, т.е. има обратна сила.

Видове прихващане
1. Факултативно прихващане – 3 категории вземания – не се допуска едностранно прихващане:
а/ несеквестируеми вземания;
б/ вземания за обезщетение за вреди причинени от умишлен деликт;
в/ вземания на държавата за данъци.
2. Съдебно прихващане – съдът при решаване на правен спор може да се произнесе по прихващане. Съдебното прихващане става пред самия съд с волеизявление пред съда. Погасителния ефект настъпва от момента на влизане в сила на съдебното решение. Съдът със съдебното решение създава ликвидност.
3. Договорно прихващане – до него се прибягва, когато липсва предписание по чл.103 ЗЗД и тогава прихващането става по съглашение на страните – договор за текуща сметка.
4. Прихващане чрез едностранно волеизявление.

<< Назад към Лекции по облигационно право