26. Правен режим на бюджетните приходи. Понятие и видове бюджетни приходи. Правна характеристика на данъците. Видове данъци. Данъчна политика.

Бюджетните приходи са планово мобилизирани парични средства на основата на действащото законодателство, които постъпват в държавния бюджет на Република България като резултат от процесите на разпределение и преразпределение на националния доход, който е необходим за задоволяване на обществените потребности. Всяка една държава създава централизиран паричен фонд, наречен бюджет. Бюджетът е създаденият в проиводствената сфера национален доход, който да се разпредели в непроизводствената сфера. Всеки бюджет има две части – приходна (бюджетните приходи – с тях се занимава данъчното право) и разходна (бюджетното финансиране).
Понятието бюджетни приходи е различно от това за държавни приходи. Държавните приходи са по – широкото понятие – освен бюджетните приходи, в него се включват и приходите, които остават по места – те не се наричат бюджетни, защото не се изземват и не постъпват в бюджета. Съществува и трета категория приходи – влоговете и депозитите, които се съхраняват в банките. Бюджетните приходи биват 4 основни групи:
→ тези, които възникват в резултат на приложението на финансовоправна норма – същински данъци, мита, такси, задължителни финансови вноски и др. Те възникват едностранно, установяват се от държавата. Тази категория бюджетни приходи са предвидими и планирани.(приблизително се знае размерът им). Те съставляват основната част от бюджета и на тяхна база се изготвя проектобюджетът (останалите приходи – от глоби, наказания и др. Имат второстепенен характер). Бюджетните приходи не са обективна икономическа категория – те възникват от приложението на финансовоправна, наказателноправна, гражданскоправна норма.
→ тези, които имат санкционен (наказателен) произход – от наказателноправна или административноправна норма – тези, с които се налага някакво наказание. Те имат двояк характер – от една страна този бюджетен приход играе ролята на имуществена санкция – да се превъзпита нарушителя, а от друга страна, тъй като това наказание има паричен характер – то е бюджетен приход. За разлика от първата категория, те не могат да се предвиждат и не могат да бъдат планирани => не служат при изготвянето на проектобюджета.
→ бюджетни приходи с гражданскоправен произход – разликата с предходните две групи е, че при тях държават действа в качеството си на власт, а тук действа като равнопоставен субект – не упражнява властнически правомощия. Бюджетните приходи от тази категория или имат договорен характер (държавата е своеобразен кредитор по него), или на основата на деликтно основание (при причинена вреда на държавата). Във втория случай няма нов приход – възстановява се това, което е причинената на държавата вреда. Те не се планират точно и фиксирано, а ориентировъчно – както при втората група.
→ други бюджетни приходи – всички, които не могат да бъдат причислени към горните, например приходи от приватизация, приходи от непотърсени печалби от тото, приходи от неизправни стипендианти и др.
— Видове - Приходите могат да бъдат от стопанска дейност, от дейност на държавни фирми или от населението. Приходите, които за пръв път постъпват в бюджета, се наричат първични, а тези, които вече са постъпили в републиканския бюджет и са пренасочени в държавния бюджет, се наричат вторични.
→ задължителни и незадължителни
→ дарени
→ съпроводени със санкции
→ данъчни и неданъчни
→ възникнали от приложението на финансовоправна норма
→ приходи с гражданскоправен произход
— Правна характеристика на данъците – Всеки данък има икономическа и правна характеристика. Между 90 и 95 % от всички приходи са данъците. Белези:
→ всеки данък е публично субективно право на държавата
→ данъкът е едно правоотношение – на това субективно публично право на държавата съответства задължение. Когато се касае за физически лица това задължение за плащане на данъци е конституционно
→ носител на правото е държавата => всички бюджетни приходи постъпват в държавата. Тя обаче има право да преотстъпва това свое право и най – често у нас това преотстъпване се прави в полза на общините (в съответния общински бюджет) – условно се наричат “собствени приходи на общината”
→ данъците са законово установени – не са обективна икономическа категория – възникват по силата на финансовоправна норма – чл.60 Конституцията - Чл. 60. (1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.
(2) Данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон.
Според чл.84, т.3. Конституцията НС установява основанието и размера на данъците. Има няколко решения на КС и ВАС, които допълват тази конституционна норма, според които със закон се установяват не само основанието и размерът на данъка, но и всички елементи на данъчното задължение.
→ данъците са невъзвръщаеми – при установяването на данъка и при неговото събиране, държавата като кредитор не поема задължение, че ще върне сумата на съответното лице. Има и данъци, които се връщат – това са вътрешните държавни кредити – става чрез облигации. Когато държавата изпадне във финансово затруднение и таванът на данъчното облагане е достигнат, се печатат ценни книги, които се изкупуват и сумите се връщат по номинал. Всички получават това, което са платили, а някои дори и повече – чрез жребий.
→ данъците имат безвъзмезден характер – срещу получената сума държавата не поема ангажимент да даде нещо. Таксите наприемр имат възмезден характер, защото те са цена за услуга, дадена от държавен орган.
→ данъчните задължения възникват по силата на закона – ex lege и за да бъдат изискуеми не е необходимо издаването на индивидуални финансови актове. Когато се издава данъчен акт, той има декларативно действие – той индивидуализира задължението, прави го ликвидно и изискуемо. В този смисъл данъците се различават от глобите например, които възникват по силата на наказателно постановление.
→ данъците въникват едностранно – определят се от държавата, респективно от държавен орган, без да се иска съгласието на задълженото лице => договорното начало при данъчните задължения е изключено. При определянето на данъчните задължения държавата преимуществено действа при обвързана компетентност.
→ данъците са непрехвърляеми. Ако има доброволно изпълнение от страна на трето лице, държавата е длъжна да приеме плащането, но ако третото лице се откаже, държавата ще насочи принудителното изпълнение срещу длъжника. Отношенията между длъжника и третото лице се уреждат от гражданското право.
→ данъкът е бюджетен приход, който има паричен характер, т.е. задължението е делимо. Възможно е разсрочване, изпълнение на части, но само ако са налице законовите изисквания за това.
→ изпълнението на данъчното задължение е скрепено с държавна принуда – съществуват сериозни санкции
— Видове данъци
→ преки и косвени – При данъците се говори за фактически и юридически платец. Фактически е този, който в крайна сметка понася данъчната тежест. Така например при ДДС търговецът е юридически платец, а фактически е купувачът, защото ДДС е включен в цената на стоката. Това е критерият за подразделението на данъците на преки и косвени.
↔ косвените данъци биват еднофазни и многофазни, според това колко пъти се начислява данъкът. Еднофазен косвен данък е например акцизът, а многофазен – ДДС
↔ косвените данъци според това дали се начисляват върху определени стоки или върху всички, биват всеобщи (ДДС) и специфични (акциз – върху вредни или луксозни стоки)
→ с оглед на данъчната ставка съществуват данъци в твърд размер (определени в абсолютна стойност – патентен данък), пропорционални (процентът е пропорционална величина и не зависи от данъчната основа (данък върху печалбата) и прогресивни (с растежа на облагаемата основа се увеличава и процентът)
→ с оглед на това къде постъпват – републикански, местни, смесени (ДОД)
— Данъчни преференции и привилегии – Задължително е те да бъдат описани в закона. Господстващо в съвременната финансова теория е мнението да няма никакви преференции. Противоположното понятие е неутралност на данъците, т.е. те важат за всички лица и никой не се ползва с преференции. Ако е налице данъчна преференция, винаги е налице заобикаляне на данъчния закон.