25. Забава на кредитора.

Забава на кредитора имаме, когато задължението не е изпълнено в следствие поведението на кредитора. Правната уредба се съдържа в чл.95, 96, 97 и 98 ЗЗД.

Чл. 95. Кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.

Чл. 96. Когато кредиторът е в забава, рискът преминава върху него; ако и длъжникът е бил в забава, той се освобождава от нейните последици. В тежест на кредитора са необходимите разноски, направени поради неговата забава.

Чл. 97. Ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава,длъжникът може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението. Пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда.
Когато дължимото подлежи на бърза развала или предаването му за пазене е съпроводено със значителни разноски или неудобства, а също и когато то по естеството си не може да се вложи, длъжникът, след като предизвести кредитора, може да поиска от районния съд да му разреши да продаде дължимото и получената сума да внесе в банка на името на кредитора.
Предаването за пазене не произвежда действие, ако длъжникът изтегли вложеното, преди да е прието от кредитора.

Чл. 98. Ако задължението няма за предмет да се предаде нещо и кредиторът откаже да приеме изпълнението или да даде необходимото съдействие, длъжникът може да се откаже от договора и да иска обезщетение за необходимите разноски, направени поради забавата на кредитора.

Предпоставките за забава на кредитора са:
1. Липса на необходимо съдействие от страна на кредитора. Забава на кредитора е невъзможна при бездействие. Забавата може да се прояви само при положителни престации;
2. При забавата не се изисква вината на кредитора да се докаже.

Правни последици – проявяват се в две направления:
1. Да се преразпределят в тежест на кредитора неблагоприятните последици;
2. Да се даде възможност на длъжника да се освободи от задължението си.




Правните последици са:
1. Ако договорът е от такова естество, че рискът от обективна невъзможност се носи от длъжника, при настъпване на забавата рискът се носи от кредитора;
2. Ако длъжника вече е изпаднал в забава, забавата на кредитора прекратява неговата собствена забава;
3. При забава на кредитора, длъжника има срещу кредитора вземане за необходимите разноски които е направил в следствие на забавата на кредитора.

Способи за освобождаване на длъжника въпреки забавата на кредитора:
В зависимост какъв е предмета на престацията бива: положителна престация – предметна и лична.

Предметна престация
1. Когато предмет на престацията са пари, ценни книги или други движими вещи, длъжника може да се освободи от задължението си като ги вложи в банка по местоизпълнението;
2. Възможно е предмет на престацията да са други вещи, длъжника може да погаси дълга си по друг начин. Трябва да поиска от съда по местоизпълнението да му определи подходящо място и начин за изпълнението на престацията;
3. Предметът може да е такъв който подлежи на бързо разваляне, съхраняване му би представлявало изключителни затруднения. Длъжника трябва да поиска от съда разрешение да продаде вещта. Въз основа на разрешението длъжника продава вещта, удържа разноските и влага останалото в банка на името на кредитора.

Лични престации
Длъжника дължи свое собствено поведение. Законът дава възможност на длъжника при забава на кредитора да прекрати облигационното отношение – чл.98 ЗЗД. Законът му дава право да търси всички необходими разноски от кредитора.

Забавата отпада когато:
1. Когато бъде опростена от длъжника;
2. Ако длъжника на свой ред изпадне в забава;
3. Частично отпадане на забавата има при т.нар. оттегляне на престации.

<< Назад към Лекции по облигационно право